Изкуството на сънуването
- Автор: Кастанеда Карлос Сезар Арана Сальвадор
- Серия: На болгарском языке #9
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светла Христова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Изкуството на сънуването». Краткое содержание книги:
С „Изкуството на сънуването“ и вие ще научите онова, което Карлос е узнал: че основното постижение на великите магьосници е навлизането в алтернативни реалности посредством съзнателен контрол над сънищата; че сред нас живеят древни, необикновени и понякога опасни същества; че благодарение на уроците на дон Хуан двама или повече души могат заедно да сънуват и да изследват други светове. Ще станете свидетели на духовно приключение, различно от всяко друго, което някога сте преживели, и ще вземете участие в най-новите проучвания и открития на Кастанеда, изумителни и вълнуващи като всичко, за което е писал досега. И най-вече ще бъдете запленени от историята на неговия забележителен живот и на духовните му пътешествия; пътешествия, които могат да се осъществят единствено чрез уроците на дон Хуан и чрез книгите на Кастанеда.
— Синята енергия не кипи — отговори той. — Тя трепти като нашата, само че цветът й не е бял, а син. Тази енергия не съществува в естествено състояние в нашия свят. Впрочем това ни насочва към нещо, за което никога не сме разговаряли. Какъв е цветът та скаутите, които си видял досега?
Изобщо не се бях замислял по този въпрос до момента, в който дон Хуан го спомена. Казах му, че видените от мен скаути бяха все розови или червеникави. Той ме осведоми, че опасният трети тйй е яркооранжев.
Третият тип наистишГсе оказа страшен — сам установих това. Всеки път, когато попадах на някой от тези скаути, той беше прикрит зад сънния образ на един от моите родители, особено на майка ми. След като го видех, неизменно си спомнях за онова енергийно кълбо, което ме беше нападнало при първото ми съзнателно виждане по време на сън. Тази чужда, разузнаваща енергия винаги изглеждаше готова да се нахвърли върху мен. Тя пораждаше ужас в енергийното ми тяло още преди да съм я видял.
При следващият ни разговор за сънуването аз поисках да узная от дон Хуан причините за пълното отсъствие на неорганичните същества от моите занимания.
— Защо не се появяват вече? — попитах аз.
— Те се показват само в началото — обясни той. — После, когато скаутите им започнат да ни водят в техния свят, неорганичните същества вече нямат нужда да се проектират. Ако поискаме да ги видим, някой скаут ни отвежда при тях, понеже никой, ама абсолютно никой не може да отиде сам до царството им.
— На какво се дължи това, дон Хуан?
— Техният свят е със затворени граници. Никой не може да влезе в него или да го напусне без съгласието на неорганичните същества. Разбира се, единственото, което можеш да направиш самичък, след като вече си се озовал там, е да изразиш намерението си да останеш. Да кажеш това високо и ясно, означава да задвижиш енергийни потоци, които са необратими. В древни времена думите са били невероятно могъщи. Сега положението се е променило, но в царството на неорганичните същества думите не са загубили своята сила.
Дон Хуан добави със смях, че всъщност: нямал право до ми говори каквото и да е за това царство, защото аз наистина съм знаел за него повече, отколкото той и всичките му сподвижници, взети заедно.
— Има един последен въпрос, свързан със света на неорганичните същества, който не сме обсъждали все още — каза той. После помълча извество време, сякаш търсеше най-подходящите думи. — В крайна сметка — започна той — моято неприязън към действията на древните магьосници е нещо много лично. Аз, като нагуал, презирам онова, което са правели те. Те малодушно са търсели убежище при неорганичните същества, твърдейки, че в една хищническа вселена, винаги готова да ни разкъса, за нас няма друго място, където да се приютим.
— Защо са мислели така? — попитах аз.
— Защото това е вярно — отвърна дон Хуан. — Тъй като неорганичните същества не могат да лъжат, хвалебствията на сънния пратеник за техния свят са самата истина. Въпросният свят действително може да ни даде подслон и да удължи срока на съзнанието ни, докато то обхване, кажи-речи, цяла вечност.
— Хвалебствията на пратеника нямат никакво очарование за мен, дори и да са верни — отбелязах аз.
— Да не искаш да кажеш, че по-скоро би рискувал да поемеш по път, където може да бъдеш разкъсан? — смаяно попита той.
Уверих го, че не копнея за света на неорганичните същества, независимо от всичките му предимства. Дон Хуан изглеждаше безкрайно доволен от твърдението ми.
— Това означава, че си готов да чуеш едно последно изявление за техния свят. Най-страшното изявление, което бих могъл да направя — каза той и се помъчи да се усмихне, само че доста несполучливо.
Дон Хуан се вгледа в очите ми, сякаш търсеше да зърне искрица на съгласие или разбиране. Помълча за миг, преди да проговори отново.
— Енергията, която е необходима на магьосниците, за да движат събирателните си точки, идва от царството на неорганичните същества — произнесе той така, като че ли му се искаше да приключи по-бързо с цялата тази работа.
Сърцето ми почти спря да бие. Зави ми се свят и трябваше известно време да тропам с крака по земята, за да не припадна.
— Такава е истината — продължи дон Хуан — и в това се състои наследството, което са ни оставили древните магьосници. Те са ни обвързали до ден днешен. Ето защо не ги харесвам. Противно ми е да съм принуден да черпя само от един източник. Лично аз отказвам да направя това. Опитвах се да отклоня и теб, но без успех, защото нещо в този свят те привлича като магнит.
Разбрах думите му по-добре, отколкото бих могъл да си представя. На енергийно ниво пътуванията до света на неорганичните същества винаги бяха означавали за мен зареждане с някаква тъмна енергия. Дори бях мислил за тези неща, още много преди да чуя изявлението на дон Хуан.