Перлата на любовта
- Автор: Скай Кристина
- Серия: regency era #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венета Маринова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Перлата на любовта». Краткое содержание книги:
— Усещам те, Чеси. Гореща и възбудена. Топло ти е, нали? Полазват ли те тръпки, сладка моя?
Тялото на Чеси се изви като дъга, когато той свали брича и допря опънатата си кожа до нейната.
— Боже, никога няма да забравя как наглеждаха гърдите ти през онази нощ. Беше тъмно и задушно. Току-що бе излязла от водата.
Чу я сепнато да си поема дъх и се засмя.
— Не подозираше, че съм там, нали? Горещината и тишината си казаха своето и аз се бях качил на палубата с намерението да се гмурна във водата. И в момента, когато се канех да го направя, забелязах, че ти си ме изпреварила. Затова единственото, което ми оставаше, бе да се отдръпна в сянката и да наблюдавам как се плъзгаш по огрените от сребристата луна вълни. Боже, ти бе толкова красива.
Докосна тъмната й ареола и я усети да набъбва.
— Онази нощ приличаше на морска сирена — белите ти бедра проблясваха на лунната светлина, косата ти бе като приведена плътна сянка, целуваща голото ти тяло. А гърдите ти… О, Боже, гърдите ти… — Остана неподвижен за миг, с напрегнати ръце. — Толкова налети. Проблясващи и сребристи всеки път, когато водата се задържаше ей тук, преди да се стече.
Придружи казаното с движение на пръста. Бавно… Възбуждащо… Докато тя, припомнила си също, се заизвива от удоволствие…
— Зърната ти бяха твърди. Стегнати и тъмни, набъбнали от хладната вода. Боже, как мечтаех да ги докосна. Да ги поема с устни и да изпия и последната капчица. Бях на път да те обладая още онази нощ, Чеси, независимо дали искаш или не… Дали е редно или не. И то, докато моят най-добър приятел, твоят баща, спеше само на няколко метра от нас.
Гласът му, изпълнен с горчива самоирония, стана тих. Пръстите му проследиха извивката на бедрата й. Остави я да усети страстта, която го изгаряше, и отново появилата се сила на неговата възбуда.
Чеси тихичко, задавено изстена.
— Моля те… О, Боже, Тони… Искам…
Той грубо се изсмя.
— Какво искаш? Сега я галеше, разтваряше гладките й крака.
— Теб… Ох… Онова…
Лицето на Морлънд се изкриви в гримаса, когато ноктите й се впиха в гърба му. Мускулите на ръцете му пулсираха, а коляното ужасно го болеше.
Но той не му обърна внимание. Мислеше само за нея.
Сведе глава. Твърдите му устни прилепнаха към твърдата пъпка, уголемена от копнежа. Покри я с влажна горещина. Даде й огън. Целуваше и целуваше без да спре.
Под него Чеси стенеше и се огъваше, мечтаеше той да проникне дълбоко в нея. Искаше да е безразсъден и опиянен от любов.
Той обаче не промени темпото. Със същата бавна, спокойна, изчерпателна съсредоточеност прокара език и по другото зърно, доставяйки и на него болезнено удоволствие.
— Тони… Сега…
— Сигурна ли си, Чеси? Боже, аз…
— Да. Ох, да. Никога не съм била толкова сигурна.
На светлината на свещта кожата й блестеше като злато, беше обагрена едва-едва с руменина от възбудата.
— О, Боже, Щурче. Цялата си златна и копринена. Ти си най-красивата жена, която някога съм виждал. Не съм сигурен, че мога още дълго да чакам…
— Недей, моля те. Недей да чакаш!
— Господи, Чеси, откога мечтая… — Гласът му бе суров, напрегнат — … да си до мен. Розова и гладка, топла и сладка като мед, посветена изцяло на мен.
Пръстите му се плъзнаха по кадифената кожа. Към забранената топлина, към неизчерпаемото удоволствие.
Чеси простена.
— Не, не отново. Аз… О, Боже!
— Разбираш ли, винаги съм те обичал, Щурче. Винаги съм те желал по този начин. Независимо че бе смъртен грях; независимо че посрамвах най-добрия си приятел, бленувайки страстно за дъщеря му. Но сега… Сега си жена и аз възнамерявам да си моя. Да поемам стоновете ти с устни. Да наблюдавам как потреперваш и те залива огън, когато те отвеждам направо към звездите.
На Чеси й се струваше, че наистина е същество, изтъкано от море и нощ, хванато в сребриста паяжина, приковано от прилива на силното желание. Волята и разумът й бяха изчезнали и тя не можеше да намери сили да се освободи.
Очите на Морлънд не я изпускаха, докато я галеше и проникваше по-навътре.
— Хиляди забранени сънища… Хиляди мъчителни нощи. Но може би си заслужаваше, заради това, което изпитвам сега. Да те докосвам по този начин.
А след това навлезе дълбоко, дълбоко. Топлина, после пак топлина, но все недостатъчна.
Пламтящото тяло на Чеси се огъваше, търсеше да получи всичко, което той можеше да даде и в замяна да му отвърне със същото. Кратки, сподавени звуци изпълваха въздуха, докато страстта отново я завладяваше.
Тя извика, забравяйки всичко освен него и този пленителен нов свят от усещания. Силните му пръсти бяха нежни като кадифе, докато разтваряха гънка след гънка, за да открият пулсиращата перла, където усещанията бяха най-горещи, най-силни и най-сладки.