Перлата на любовта
- Автор: Скай Кристина
- Серия: regency era #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венета Маринова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Перлата на любовта». Краткое содержание книги:
Морлънд сграбчи белите й бедра и ги обсипа с целувки, без да пропусне нито частица нецелуната. Накара светлината да затанцува върху тръпнещата й кожа, цветовете да политнат и да заиграят във въздуха.
Изпълваше я с блаженство. С огромна, заслепяваща сладост, която преобръщаше целия й свят. Чеси зарови пети в копринения юрган и се изви като лък пред потайната сила на това блаженство.
И остана да виси в тъмнината — обезумяла, тръпнеща, отдала изцяло тялото и душата си на русокосия граф, когото винаги бе обичала.
В този миг светът избухна в багри и форми. В порой от чувства. Докато всяка нейна пора се изпълни с мириса, вкуса и допира му. Докато кръвта й закрещя за неизказаните сладки неща, които не смееше дори да назове.
— Тони! Боже, не знаех…
— Да, красавице моя. Почувствай всичко, което мога да ти дам. Вземи го от мен сега… — Той потрепера, когато брадясалата му буза одраска вътрешната страна на бедрото й. — Чеси. Сладка Чеси… колко съм те обичал… винаги… исках да ти дам… това.
Сила и страст. Мекотата на „ин“ и твърдостта на проникващия „ян“.
Чеси тръпнеше при срещата на жизнената мъжественост със сладостната женственост. Стенеше, докато тялото й се променяше и се сливаше с неговото.
В любов. В любов без край.
И внезапно се пренесе там, където сърцата им винаги са били и щяха да бъдат заедно, там, където веднъж родена, любовта никога не умираше. Където времето нямаше нито начало, нито край.
И тя летеше, завладяна от реалността на настоящото, а не от бляна на сънищата, не от мечтите, а от нежния допир на ръцете и устните му.
И Тони я последва. Даваше й всичко с безкрайна щедрост. Плуваше в същото море от живак, където мечтите се превръщаха в птици, а надеждите — в реалност. Някъде в безкрая между живота и смъртта.
Някъде… в приказната омая на красотата.
Някъде… на север от нощта. Някъде на запад от утрото и на юг от слънцето.
Някъде… на изток от вечността.
25.
Когато най-после намери сили да помръдне, когато бурният кипеж на кръвта се уталожи, а мозъкът й мързеливо заработи отново, Чеси повдигна клепачи и загледа мъжа, който току-що я бе любил така, че тя почти бе загубила съзнание.
Руменина заля бузите й.
Графът се засмя тихо и дрезгаво. Очите му блестяха.
— Приличаш на котенце. На задоволено, разглезено и изключително умно котенце.
— Не… Недей. Как можах… Не биваше… Ох, не биваше.
— Не мечтаеше ли точно за това на палубата на онзи кораб в горещата тропическа нощ? Не искаше ли да направя всички тези приятни и забранени неща с теб?
Чеси преглътна. Червенината но бузите й се сгъсти.
Това само по себе си бе отговор. Морлънд се усмихна замислено, а желанието все още не го напускаше.
— Кажи ми, че е било така.
Чеси кимна. Не можеше да забрави всичките си сънища, които сякаш я изпепеляваха.
Той взе кичур лъскава, синьо-черна коса и го поднесе към устните си.
— Няма да има редно и нередно в моето голямо бяло легло, малка красива крадло. Не и тази вечер. Нощта ще бъде каквато е и каквато искаме да бъде. Само каквото желаем или не желаем. Само това, от което се нуждаем или не се нуждаем.
Пронизващите му очи изучаваха гладкото й тяло, докато желанието — силно и буйно — го разтърсваше.
— А това, което искам сега — от което се нуждая сега — си ти. Колко пъти съм мечтал да те обладая. Ти беше началото и краят на всеки мой блян. Още тогава.
Стисна зъби, за да се пребори с нестихващия копнеж да я притежава отново и отново, до безкрай. Опита се да се концентрира върху болката. Само така можеше да запази разсъдъка си и да се защити от унесения копнеж в нейните възхитителни теменужени очи.
— Колко пъти съм бленувал да те любя, да те усещам. Безброй пъти съм си представял какво ще бъде да те чувствам до мен, да чувам стоновете ти, когато те докосвам. Разхождах се пред каютата ти на кораба, знаеш ли? Нощ след нощ стоях в мрака пред вратата, вслушвах се в дишането ти, долавях шепота на шумолящите завивки в задушната нощ. И си представях, че аз издавам тези звуци, или че аз съм този, който те докосва и те кара да стенеш, изтегната под мен.
Усмихна се тъжно, когато съзря появилата се изненада в изпълнените с копнеж очи на Чеси.
— Не знаеше, нали? — Горчиво се изсмя. — Стараех се да прикривам желанието си, разбираш ли? Ужасно внимавах. Но сега вече няма нужда да се крием или да се отричаме от това, което и двамата искаме. Чеси, издай сега за мен онези звуци. Онези неясни, смущаващи звуци. И този път нека разберем дали те са това, което сме си представяли, че ще бъдат.
Бавно, постепенно той се притисна до тялото й.