Фантастично пътешествие II: Направление — мозъка
- Автор: Азимов Айзек
- Серия: Fantastic Voyage #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Радослав Христов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Фантастично пътешествие II: Направление — мозъка». Краткое содержание книги:
— А в задната част, където са двигателите?
— Няма нужда да се безпокоите за тях. Те работят с минимална мощност за осветлението и охлаждането, и изхвърлените частиците ще преминават през вас, без да забележат присъствието ви. Кислородната бутилка и абсорбатора работят автоматично. Няма да правите мехурчета. Трябва просто да дишате нормално.
— Човек трябва да се радва дори на малкото технологични удобства.
Дежньов се намръщи.
— Известно е, че съветските космически скафандри са най-добрите в света, а японските са втори.
— Но това не е скафандър.
— Направен е по техен образец — Дежньов посегна да сложи шлема.
— Почакайте! Ами радио?
Дежньов замълча за миг.
— Защо ви е радио?
— За да се свързваме.
— Ще можете да ни виждате, а и ние ще ви виждаме. Всичко е прозрачно. Можете да ни сигнализирате.
Морисън въздъхна дълбоко.
— С други думи — радио няма.
— Съжалявам, Албърт — рече Боранова. — Това е само един обикновен водолазен костюм за прости задачи.
— Но все пак — възрази кисело Морисън — след като сте се захванали с нещо, струва си да го направите добре.
— Бюрократите не мислят така — вмъкна Дежньов. — За тях, щом се прави нещо, струва си само да се направи по-евтино.
„От раздразнението и досадата има полза, помисли си Морисън. Премахват страха.“
— Как възнамерявате да ме изведете извън кораба?
— Точно там, където сте застанали, корпусът е двоен — поясни Дежньов.
Морисън се обърна рязко и, естествено, се запремята. Изминаха поне три секунди, преди да си спомни, че е практически безтегловен. Дежньов с мъка му помогна да възстанови контрола над движенията си. Морисън си помисли, че сигурно изглеждат като двама клоуни.
Най-сетне успя да погледне към посочената част от корпуса. След като насочиха вниманието му натам, видя, че тази част от кораба изглежда малко по-непрозрачна от останалата, но може би си въобразяваше.
— Стойте, Албърт! — каза Дежньов. — Баща ми казваше: „Детето се превръща в разумно създание, едва когато се научи да стои.“
— Баща ви едва ли е имал предвид условията на безтегловността.
— Въздушният шлюз — продължи Дежньов, игнорирайки коментара на Морисън — е устроен по подобие на използваните в нашите лунни станции. Вътрешният слой ще се отлепи, след това ще ви обвие и ще се залепи. Въздухът между двата слоя ще бъде изсмукан — не можем да си позволим да губим въздух — което, без съмнение, ще предизвика у вас странни усещания. След това външния слой ще се отлепи и ще бъдете навън. Просто, нали? А сега, нека да затворя шлема ви.
— Почакайте! А как ще се върна?
— По същия начин, но в обратен ред.
Сега Морисън беше напълно затворен. Клаустрофобичното усещане спомогна за объркването му, щом страхът започна да избутва спасителния гняв.
Дежньов го буташе към корпуса, а Конев, който беше успял да се завърти в седалката си, му помагаше. Двете жени стояха по местата си и наблюдаваха съсредоточено.
Морисън дори за миг не почувства, че наблюдават тялото му. Всъщност, искаше му се да е така. Би било по-добре. Беше абсолютно сигурен, че гледат дали въздушния шлюз ще сработи, дали костюмът му ще функционира, дали ще остане жив повече от пет минути, щом веднъж се озове извън кораба.
Прииска му се да извика и да зареже всичко, но не се поддаде на импулса.
Почувства, че нещо се плъзга зад гърба му, а след това прозрачната стена пред него го обгърна. Усещането беше подобно на онова, което създаваше предпазния колан, обхващащ кръста и гърдите му, но тук беше обгърнат отвсякъде — от главата до петите.
С изпомпването на въздуха притискането се засилваше. Материята на костюма започна да се издува от разликата между налягането на въздуха в него и нарастващия вакуум навън.
След това външния слой на кораба зад гърба му се плъзна и почувства слаб тласък, който го преметна навън в кръвната плазма, изпълваща капиляра.
Озова се съвсем сам извън кораба.
Глава 11
ЦЕЛТА
Пътят може да бъде удоволствие, но само ако накрая достигнеш целта.