Фантастично пътешествие II: Направление — мозъка
- Автор: Азимов Айзек
- Серия: Fantastic Voyage #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Радослав Христов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Фантастично пътешествие II: Направление — мозъка». Краткое содержание книги:
— …непристойно е — промърмори той, запъвайки се на сричките.
— Глупости. Сега ще ви изсушим. Малко дезодорант. След това отново в гащиризона.
Морисън се опита да се отпусне. Заговори отново едва когато почувства памучната дреха върху тялото си.
— Правилно ли завъртях кораба?
— Да — кимна енергично Калинина. — И се преборихте с две червени клетки. Държахте се геройски.
— Помогнете ми да се изправя — дрезгаво каза Морисън.
Отблъсна се с лакти от седалката и естествено отплува във въздуха.
Дръпнаха го надолу.
— Забравих — промърмори той. — Е, завържете ме. Нека да поседя и да си почина.
Пребори се със замайването, след което продължи:
— Синтетичният костюм е безсмислица. Костюмът за плаване в кръвоносната система на топлокръвно животно трябва да се охлажда.
— Знаем — обади се Дежньов от мястото си при управлението. — Следващият модел ще го има.
— Следващият! — горчиво възкликна Морисън.
— Поне направихте какво беше нужно, а без костюма щеше да е невъзможно.
— Но на известна цена — каза Морисън, който беше преминал на английски, за да изразява по-точно чувствата си.
— Разбирам ви — вмъкна Конев. — Живял съм в Съединените щати. Ще ви кажа как са всички тези думи на руски, ако мислите, че ще се почувствате по-добре.
— Благодаря, но на английски звучат по-добре.
Облиза със сух език изпръхналите си устни.
— Малко вода би ми дошла добре. Жаден съм.
— Разбира се — рече Калинина, поднасяйки бутилка вода към устните му. — Внимателно я изсмучете. При безтегловност водата не тече. Полека, полека. Не пийте толкова.
Морисън отдръпна глава от бутилката.
— Имаме ли достатъчно вода?
— Трябва да възстановите изгубеното. Водата е достатъчно.
Морисън отпи още малко и въздъхна:
— Така е много по-добре. Докато бях навън в капиляра ми се мярна някаква мисъл. Просто един проблясък. Не бях достатъчно на себе си, за да разбера собствената си мисъл — наклони глава и закри очите си с ръце. — Не мога да си я спомня. Нека помисля.
Всички в кораба замълчаха.
Накрая Морисън въздъхна и след като прочисти гърлото си каза:
— Да, спомних си.
— Добре — Боранова също въздъхна. — Значи не сте изгубили паметта си.
— Разбира се, че не съм — свадливо рече Морисън. — Какво имахте предвид?
— Че загубата на паметта би могла да бъде ранен признак на мозъчно увреждане — обади се Конев.
Морисън затвори рязко уста, така че зъбите му изтракаха.
— Наистина ли мислите така? — попита той, усещайки хлад в стомаха си.
— Възможно е — продължи Конев. — Както при Шапиров.
— Няма значение — намеси се Калинина. — Не се случи. Каква беше мисълта ви, Албърт? Все още я помните, нали?
Последните й думи бяха наполовина уверено изказване и наполовина въпрос, изпълнен с надежда.
— Да, помня я. Сега се движим, така да се каже, срещу течението, нали?
— Да — потвърди Дежньов. — Използвам двигателите — изразходвам енергия.
— Когато стигнем до артерията все още ще се движим срещу течението и няма да можем да завием. Ще се връщаме по пътя, по който дойдохме. Отново ще се наложи корабът да бъде завъртян отвън. Аз не мога да го направя. Разбирате ли? Не мога!
— Никой няма да го прави, Албърт, приятелю мой — весело рече Дежньов. — Погледнете напред. В момента приближаваме артерията.
Морисън вдигна поглед и почувства остра болка. Сигурно беше направил гримаса, защото Калинина сложи хладната си ръка на челото му и го попита:
— Как е главоболието ви?
— Преминава — Морисън поклати глава недоволно.
Взря се напред и откри, че зрението му е нормално. Цилиндричният тунел пред тях се разширяваше и отвъд елиптичния му ръб можеше да се види далечната стена, чиято структура беше много по-слабо изразена.
— Капилярът се отделя от артерията като клон от дърво — под остър ъгъл — рече Морисън. — Ще преминем през отвора и ще бъдем насочени три-четвърти срещу течението. Щом веднъж достигнем отсрещната стена, ще отскочим и ще продължим да се движим право срещу течението.
— Старият ми баща казваше: „Половин въображение е по-лошо, отколкото никакво.“ Наблюдавайте, малки Албърт. Ще изчакам, докато приближим почти до самия отвор и ще изключа моторите, така че да излезем много бавно срещу течението. Сега корабът ни подава муцуната си от капиляра, още малко, още малко и сега главното течение на артериалната кръв ни хваща, натиска носа и ни завърта. Отново се подаваме малко, течението ни завърта още малко. Излизаме напълно и — ето — завил съм. Насочваме се надолу по течението и аз изключвам двигателите — той се усмихна триумфално. — Не беше ли добре направено?