Фантастично пътешествие II: Направление — мозъка
- Автор: Азимов Айзек
- Серия: Fantastic Voyage #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Радослав Христов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Фантастично пътешествие II: Направление — мозъка». Краткое содержание книги:
Гневът и пренебрежението по лицето на Морисън отстъпиха място на заинтересоваността.
— И какво направихте?
— Работихме с максимална бързина. Подобрихме микротермоядрените двигатели и още някои неща, страхувайки се, че всеки момент Шапиров ще умре и също толкова — че ще допуснем някаква фатална грешка. Е, не мисля, че сме направили някакви фатални грешки, но все пак микродвигателите, които използвахме, бяха предвидени за ускоряване само в изключителни случаи. Първоначално бяха проектирани само за осветление, за захранване на климатичната инсталация и други нужди, които не изискват голям разход на енергия. Разбира се нямахме достатъчно време, за да завършим работа, така че нямаме задна скорост.
— Никой ли не се досети, че е възможна ситуация, при която да се наложи използването на обратен ход?
— Това щеше да означава още пари, а такива нямаше. В края на краищата трябваше да се съревноваваме с космоса, който е рентиращо се предприятие, с нуждите на земеделието, търговията, индустрията, полицията и още десетки други организации, които висят на националния бюджет. Парите никога не са ни стигали.
— И ето какво се получи — въздъхна Дежньов. — Както казваше добрият ми баща: „Само глупаците ходят при врачки. Кой друг би искал да чуе лоши новини?“
— Баща ви не ми казва нищо, което да не знам, Аркадий. Поне що се отнася до тази забележка. Боя се да попитам, но не можем ли просто да направим обратен завой?
— Прав сте да се боите — отговори Дежньов. — Първо, капилярът е твърде тесен. Няма достатъчно място, за да се завърти кораба.
Морисън нетърпеливо поклати глава.
— Не е нужно да го правим при сегашните размери. Намалете кораба малко. Миниатюризирайте го. При всички случаи ще го миниатюризирате още, преди да сме навлезли в някоя клетка. Направете го и завийте.
— И, второ, можем да завием толкова, колкото и да се движим назад. Имаме само предна скорост и това е.
— Невероятно! — прошепна си Морисън. След това добави на глас — Как сте могли да се съгласите да участвате в този проект с такъв неподходящ кораб?
— Нямахме друг избор, а и не предвиждахме игри с белите клетки — обади се Конев.
— Ако проекта се провали — каза Боранова с безизразна физиономия и равен глас — ще поема цялата отговорност.
Калинина вдигна глава.
— Наталия, търсенето на виновни няма да ни помогне. Точно сега сме в безизходица. Трябва да продължаваме. Нека да тръгнем напред, да се миниатюризираме, ако е необходимо и да намерим някоя подобна клетка.
— Която и да е клетка? — Конев се задъха ярост и продължи без да се обръща към никого. — Която и да е клетка? И каква полза ще имаме от нея?
— Наталия, можем да открием нещо полезно, където и да отидем — каза Калинина.
Конев не отговори и Боранова го попита:
— Имаш ли някаква възражения, Юрий?
— Възражения ли? Разбира се, че имам възражения — не се обърна, но гърба му изглеждаше скован от гняв. — В мозъка има десет милиарда неврона и някой предлага да се скитаме между тях и да изберем един случаен. По-лесно ще бъде да се кара автомобил по пътищата на Земята и случайно да се избере някой човек с надеждата, че той ще е отдавна изчезналия роднина. Много по-лесно. Населението на Земята е малко повече от половината неврони в мозъка.
— Аналогията е неправилна — възрази Калинина, обръщайки се внимателно към Боранова. — Не участваме в сляпо търсене. Търсим мислите на Пьотр Шапиров. Щом веднъж ги засечем, ще трябва само да се движим в посоката, в която се засилват.
— Ако можете — вмъкна Морисън. — А ако вашата единствена предна скорост ви води в посока, в която сигнала отслабва, тогава какво ще направите?
— Точно така — допълни Конев. — Бях начертал път, който щеше да ни отведе право при важно разклонение в невронната мрежа, която, в съответствие с изследванията на Албърт, е свързана с абстрактното мислене. Кръвният поток щеше да ни отведе там и както и да извиваше, корабът щеше да го следва. А сега — той вдигна двете си ръце и ги размаха към безмълвната Вселена.