Фантастично пътешествие II: Направление — мозъка

— Обяснението изглежда разумно — промърмори Морисън, който търсеше някаква успокоение.

— Разбира се — рече Боранова. — Ето тук слагаме кислородна бутилка; малка е, но няма да стоите дълго; абсорбционен резервоар за въглеродния двуокис и батерия за прожектора. Така че, както виждате, ще бъдете добре екипиран.

— Освен това — вмъкна Конев, като погледна Морисън с нетърпение — по-добре да го направите колкото се може по-бързо. Навън е топло — трийсет и седем градуса, а мисля, че костюма няма охлаждане.

— Няма охлаждане? — Морисън погледна въпросително Боранова.

Боранова сви рамене.

— Не е лесно да се охлади обект в изотермична среда. Цялото тяло, което за нас е с размерите на планина, има една и съща температура — трийсет и седем градуса. Корабът се охлажда с помощта на микротермоядрените двигатели. Не можем да вградим същото устройство в костюма, но, както казах, няма да сте дълго навън. Все пак, Албърт, по-добре свалете дрехите си.

— Не са тежки — рече Морисън стеснително. — Просто един тънък слой памук.

— Ако се изпотите в него — добави Боранова, — после ще трябва да стоите с мокри дрехи. Не можем да ви предложим резервни дрехи за смяна.

— Е, щом настоявате — Морисън свали сандалите си и се опита да смъкне панталона си — нещо, което се оказа изненадващо трудно при почти пълната безтегловност.

Боранова, забелязвайки затрудненията му, подхвърли:

— Аркадий, моля те, помогни на Албърт да облече водолазния костюм.

Дежньов с мъка се добра до седалките зад него, където Морисън плуваше сгърчен край стената на кораба.

Помогна на Морисън да обуе крачолите на костюма един по един. Едва ли двамата заедно бяха по-малко несръчни, отколкото би бил сам Морисън.

„Всичко около нас, помисли си Морисън, е създадено да работи в условията на гравитация.“

Докато се мъчеха, Дежньов започна да обяснява:

— Материалът на костюма е съвсем същия като този на кораба. Разбира се съставът му се пази в пълна тайна, макар че, доколкото знам, в Съединените щати имате подобен материал, който, убеден съм, е също така секретен — той направи въпросителна пауза.

— Откъде да знам — промърмори Морисън.

Мушна голия си крак в тънкия пластмасов калъф. Пластмасата не залепна, а се плъзна плавно, създавайки впечатление, че е студена и влажна, макар да не беше нито едното, нито другото. Никога не беше докосвал повърхност като тази на костюма и не знаеше как да разтълкува усещането.

— Когато шевовете се затворят — рече Дежньов, — костюмът практически се превръща в едно цяло парче.

— Как ще ги отворим след това?

— Закрепването е електростатично. Щом се върнете на кораба ще ги неутрализираме. Засега по-голямата част от повърхността на костюма има слаб отрицателен заряд, който се компенсира от положителния заряд върху вътрешната страна. Коя да е част на костюма може да прилепне към положително заредените част на кораба, но не чак толкова силно, че да не можете да се освободите.