![Стълба към небето [Heaven's Reach - bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/9/2/2/8/stlba-km-nebeto-heaven-s-reach-bg-download.jpg)
Стълба към небето [Heaven's Reach - bg]
- Автор: Брин Дэвид
- Серия: Ъплифт #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Крум Бъчваров
- Жанр: Космическая фантастика
Электронная книга - «Стълба към небето [Heaven's Reach - bg]». Краткое содержание книги:
Дейвид Брин е създал галактическа панорама на чудеса и мъдрост, прозрения и приключения — и разкрива загадки, които може би лежат в сърцето на вселената.
— При тази скорост — замислено каза тя, — някой сигурно ще използва един от онези мощни унищожителни лъчи. Може би срещу нас. Най-добре да се махнем оттук.
— Доктор Баскин, докато разговаряхме, и аз си мислех същото. Например, опитвах се да се свържа с нашия похитител и защитник, зангския кораб, но напразно. Най-вероятната хипотеза е, че е бил унищожен.
Стигнала до същото заключение, Джилиън кимна.
— Е, щом той няма да дойде, не възнамерявам да' остана и да го чакам.
Тя се обърна към вътрешната уредба и повиши глас.
— Каа! Пълен напред! Насочваме се към точката на прехвърляне!
Пилотът прие заповедта с доволно прещракване.
Когато „Стрийкър“ започна да се изтегля, бурята на битката го последва. Детекторите показаха, че от всички страни прииждат все повече машини. Но разстоянието между тях и кораба постепенно се разширяваше.
После Ние отново се обади:
— Доктор Баскин, вниманието ми привлече нещо друго, което съм сигурен, ще ви заинтересува. Моля, вижте.
Главният монитор фокусира част от яростното сражение — далеч по-малко от други битки, които „Стрийкър“ бе наблюдавал, макар че заради близостта проблясъците и експлозиите изглеждаха поразително силни. Повечето от участниците бяха машини, без каквито и да е закрити помещения за протоплазмен екипаж. Очевидно различните фракции на „оттеглилите се“ раси предпочитаха да воюват със заместници и използваха механични наемници, вместо да рискуват собствените си глави.
После на екрана се появи обект, по-плосък в профил от всички останали — къса стрела, заоблена и тежко бронирана. Джилиън позна очертанията на тенанински разузнавателен кораб.
— Ифни! — възкликна тя. — Пак ли го е направил?
— Ако имате предвид инженер Емерсън Данайт, мога да ви уверя, че според вътрешните скенери той не се намира в „Стрийкър“. Предполагам, че е там навън и абсолютно безуспешно използва оръжията си, пропускайки почти всяка цел, по която стреля. Органичните същества наистина не би трябвало да се сблъскват отблизо с машини. Там не сте много силни.
— Ще го имам предвид — измърмори Джилиън. Сърцето й се късаше от онова, което можеше и трябваше да направи.
Емерсън
Когато осъзна, че не улучва нищо — и че никой не отвръща на огъня му, — Емерсън най-после изключи оръжейния пулт. Очевидно никой не го смяташе за опасен. Това пренебрежение го дразнеше, но поне никоя фракция като че ли нямаше намерение да му отмъщава за роботите, които беше свалил с първите си няколко случайни попадения.
Навсякъде около него се водеше бой. Нямаше как да проумее нещо от това хаотично сражение, в което едни машини, нападаха други.
Така или иначе, скоро му хрумна, че става още нещо. Нещо по-важно и лично от опустошението навън.
Вълни на объркване обливаха ума му.
В това нямаше нищо необичайно. Вече бе свикнал. Но точно такъв вид дезориентация не беше изпитвал никога. Все едно да гледа през тъмните облаци на делириум. Сякаш всичко до този момент бе само жив сън, изпълнен със странна логика. Подобно на измъчвано от треска дете, той дълго не можеше да осъзнае какво става наоколо му. Но за миг мъглата сякаш бе пронизана от лъч светлина, осветил ъгълчета, дотогава потъвали в мрак.
Като случайно подхвърлена дума или слаба миризма, това продължи само секунда и изчезна.
Сигурно бе нова пси-заблуда…
Но светлината трябва да беше нещо повече! Радостта, която му донесе, бе прекалено силна, а чувството за загуба след угасването й — прекалено опустошително.
После неочаквано отново се върна, много по-силна отпреди.
Нещо, което от толкова отдавна не притежаваше.
Нещо безценно, което никога не бе оценявал напълно, докато не му го бяха отнели.
„Аз… мога да мисля…
… Отново мога да мисля с думи?“
И не само с думи, но с цели изречения!
„Управлявам тенанински боен катер… „Стрийкър“ е зад мен… Виждам опустошената небесна дъга на Многоизмерния свят…“
Внезапно го изпълни непреодолим порой от разбиране. Нещата, които беше видял на Джиджо и след това. Концепции, които му бяха убягвали, защото не можеха да се оформят само с образи и чувства, а се нуждаеха от богатството на абстрактния език, за да бъдат вплетени в мрежа от символи. С тъга си помисли за всичко, което искаше да каже на Сара по време на дългото им пътуване по Склона. И на Джилиън, след като се завърна у дома с ужасния си недъг. Два различни вида обич, които до този момент не беше успявал да изрази, нито да проумее.