Възвишено и земно (Роман за живота и епохата на Моцарт)
- Автор: Вайс Дейвид
- Язык: болгарский
- Переводчик: Христо Кънев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Възвишено и земно (Роман за живота и епохата на Моцарт)». Краткое содержание книги:
След седмица Леополд научи, че тези певици репетирали „Добрата дъщеря“ дни наред. Запита Афлиджо дали това отговаря на истината, но импресариото вдигна рамене и рече:
— Знаете доколко може да се вярва на слухове.
— Слух ли е, че няма да поставите операта на сина ми?
— Не ме разбирайте погрешно. Не съм против поставянето на „Мнимата наивница“, ала е възможно тя да не се хареса. Аз също трябва да се съобразявам с интересите си. Подготвям „Добрата дъщеря“, за да се осигуря, както бихте направили и вие.
— Тогава?
— Ако „Добрата дъщеря“ успее, ще рискуваме с операта на сина ви.
— Но миналата седмица обяснихте отлагането с болестта на две певици.
— Хайде, хайде! Какво е една седмица? Ще подготвя спектакъла веднага щом „Добрата дъщеря“ се появи на сцената.
Следващата постановка, която започна да подготвя Афлиджо обаче, беше друга опера от Пичини. И когато Леополд отиде веднага в театъра, откри, че копистът е получил нареждане изобщо да не преписва „Мнимата наивница“, защото тя нямало да се играе.
На това обвинение на Леополд Афлиджо отвърна:
— Много жалко, но певците твърдят, че макар музиката да е интересна и умело композирана, не подхожда за театрална постановка и не могат да я пеят.
Същите певци ми казаха, че музиката им харесва.
— Знаете какви са певците. Не са искали да ви обидят.
— Хасе и Метастазио твърдят, че във Виена са били поставени много опери, които не могат да се мерят с операта на сина ми.
— Тогава нека те да я поставят.
— Това ли е отплатата за труда и надареността на сина ми? Предупредих ви, че ще бъде рисковано възлагането на опера на дванадесетгодишно дете.
— А какво ще кажете за стоте дуката, които обещахте да ни платите?
— Това написано ли е някъде?
— Вие ми дадохте честната си дума, господине!
Афлиджо се разсмя, после каза:
— Виенчани предпочитат други зрелища. Двата ми булдога могат да разкъсат див унгарски бивол и с това да привлекат повече публика, отколкото операта на вашия син. Впрочем тъкмо това е следващата ми програма.
Леополд заяви:
— Ще се оплача на императора.
Афлиджо изведнъж се ядоса:
— Оплачете се, Моцарт, но ще съжалявате за това.
— Императорът ще ме изслуша. Императрицата много обича Волфганг.
— Тя обича всяка новост, докогато не й струва пари.
— Дори злословите по неин адрес?
— Щом не се спирате дори пред това да вършите търгашество със собствения си син…
— Търгашество? Вие сте мошеник! Леополд бе възмутен до дъното на душата, кипеше от гняв.
— А вие пък сте глупак — присмя се Афлиджо. — Всички говорят, че търгувате със сина си, за да станете богат.
Бясна злоба към Афлиджо обзе Леополд: в този миг бе способен да го убие и в същото време обвинението го зашемети и не можеше да продума.
— Ако все пак успеете да наложите операта на сина ви в някой от моите театри, ще се погрижа тя да бъде осмяна и освиркана, да се провали.
Леополд не можа да заспи тази нощ. Наистина ли търгуваше със сина си? Той обичаше Волфганг и Волфганг го обичаше. И все пак Афлиджо го каза…
Когато на другия ден бащата уведоми Волфганг, че „Мнимата наивница“ е отложена за малко, че новата дата ще бъде уговорена, след като бъде приет от императора, и че Волфганг трябва да започне работа върху зингшпила и месата, синът му придоби разочарован вид, но не протестира. Леополд винаги само съветваше, не заповядваше, ала тези съвети за Волфганг бяха неотменим закон. Дали заради зингшпила и месата не са отложили постановката?
— Имаш ли нещо против, Волфганг? — изтърва се татко, макар че беше решил да не разисква въпроса.
— Какво да имам против? — Волфганг си мислеше за зингшпила.
Леополд не посмя да се доуточни заради отговора, който можеше да получи.
— Лъжите на Афлиджо ли? — додаде Волфганг.
— Нима ти знаеш, че това са лъжи?
— Разбира се. Всичко, което изрича този човек.
— Искаш ли да напишеш зингшпила и месата?
Волфганг прегърна татко горещо и каза:
— Mon tres cher pere22, има ли значение какво ще напиша, щом това ще е музика?
Леополд въздъхна с облекчение. Афлиджо бе опитал да посегне на славата му, но Волфганг си оставаше гордост и радост за своя баща. Афлиджо бе низък и покварен, не биваше да се забравя това. Леополд притисна до гърди сина си.
На другия ден поиска аудиенция от императора. Удовлетвориха молбата му и след седмица той представи дълго, подробно оплакване срещу граф Афлиджо. А на Хагенауер писа: „Негово величество бе много великодушен и ме увери, че справедливостта ще възтържествува. Обеща да направи пълно дознание и Афлиджо да ни плати стоте дуката, които ни дължи за операта. Освен тях искам обезщетение за разходите поради забавянето и се надявам този въпрос да се разреши съвсем скоро.“
22
Скъпи ми татко (фр.) — Б.пр.