История на парите (от пясъчника до киберпространството)
- Автор: Уедърфорд Джак
- Язык: болгарский
- Переводчик: Боян Дамянов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «История на парите (от пясъчника до киберпространството)». Краткое содержание книги:
Друг такъв учен бил Луи Пастьор, чиято основна цел била усъвършенстването на технологиите в пивоварството и винопроизводството. Работата му в здравеопазването започнала в търсене на лечебно средство за болести по копринената буба, за да бъде спасена копринената индустрия.
В резултат от епохата на Просвещението се появяват редица нови науки: химия, физика, биология и геология. Без промените в мисленето и измерването благодарение на разпространението на пазарните системи и парите и без паралелното развитие на метричната и десетичната система е трудно днес да си представим съставянето на периодичната таблица на химическите елементи, довела до разгадаване на техния атомен код и подреждането им по атомно тегло. Едва ли е съвпадение, че химикът Дмитрий Иванович Менделеев (1834—1907), създал периодичната таблица, е бил директор на Руското бюро за мерки и теглилки в Санкт Петербург.
Научната революция и индустриалната революция възникват една след друга, макар да е трудно да бъдат ясно разграничени. Историкът Дж. Д. Бернал пише:
„Не е никак случайно, че интелектуалните формулировки в науката, техническите изменения в индустрията и икономическото и политическото господство на капитализма се зараждат и разцъфтяват заедно, по едно и също време и на едно и също място.“
Понятието „индустриална революция“ е въведено за пръв път през 1844 г. от германския социалист Фридрих Енгелс за обозначаване на технологичните и научните промени, възникнали в материалното производство през предходния век. Индустриалната революция е пряко продължение на предхождащата я ера на търговията. Възникването на световна търговска система позволява английското текстилно производство да се продава ефективно и евтино в Африка, Индия и двете Америки. Изключително важна роля изиграва търговската спогодба между Европа и американските индианци, които доставят на стария континент огромно разнообразие от продукти и селскостопански култури като бои, тютюн, висококачествен памук и каучук. Тези нови продукти, заедно с все по-разширяващите се пазари, предизвикват революция най-напред в текстилното, а по-късно и във всички останали производства.
Добивът на полезни изкопаеми довежда до значителни технически постижения като усъвършенстването на помпата, която на свой ред позволява да се построи парната машина. С използването на експлозиви в мините се развива химията и се постига по-добро разбиране на действието на барута. Нуждата от бързо и лесно транспортиране на добитата руда в колесни превозни средства има за резултат изобретяването на каруци, движещи се върху релсов път, а съчетано с парна тяга, това нововъведение води до появата на локомотиви и влакове.
Далекосъобщителната индустрия и енергетиката се основават на необходимостта от по-добри делови контакти. Първоначално електричеството имало само развлекателни функции чрез различни трикове, които притежателите на електрически уреди показвали на гостите си; постепенно се разбрало обаче, че то може да служи за пренасяне на информация на големи разстояния чрез така наречения морзов код. Веднага се явили и потребители на новото изобретение в лицето на бизнесмени и финансисти, за които информацията е пари, тъй като тя влияе на курсовете на акциите и изкупните цени на селскостопанската продукция.
Както често се случвало в миналото, академичната общност с голяма неохота и закъснение допуснала тези нови области на изследване и научно познание да се изучават в системата на университетските учебни програми. Едва в средата на деветнайсети век, и то под големия натиск на индустриалците и правителствата, университетските центрове в Европа разтворили врати за новите научни дисциплини. Първа била Германия, последвана от Англия и Франция; последните две държави били вдъхновени до голяма степен от успеха на първите световни изложения, които ярко демонстрирали единството на наука и производство. Голямото Лондонско изложение от 1851 г. довело до създаването на Кралския колеж на науките, изграден донякъде по образец на френските Екол Нормал Сюпериор и Екол Политекник.
Научните дисциплини много трудно се вписвали в приетата учебна програма на университетите; често изучаването им се ограничавало в специални политехнически училища. Големите университети с неохота отваряли място за научни изследвания, и то най-често поради спонсорството на групи индустриалци. Точните науки били отделени от хуманитарните дисциплини както административно, така и териториално; за тях се създали отделни факултети, често в отдалечени сгради на университетите.