Драконът и Джорджът
- Автор: Диксън Гордън
- Серия: the dragon and the george #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Михаил Съмналиев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Драконът и Джорджът». Краткое содержание книги:
— Да тръгваме.
Двамата се наредиха зад Джим и Брайън и интимно си зашепнаха. С драконските си уши Джим можеше да долови думите им, но все пак те говореха достатъчно тихо, за да ги остави насаме и да не им обръща внимание. Ара изтича от другата му страна, противоположно на Бланчард.
— Защо сте тъй навъсени, сър рицарю и ти Горбаш? — запита той. — Чудесен ден за убиване.
— В случая кулата и тези в нея — отвърна Брайън кратко, — са противник, който прониква в душите ни.
— Глупак си, ако имаш такива напразни страхове — изръмжа Ара.
— Сър вълк — каза ледено Брайън, — нищо не разбираш от това и нямам намерение да ти обяснявам.
Продължиха да пътуват мълчаливо. Въздухът стоеше неподвижен и изглеждаше малко вероятно да настъпи промяна на времето до края на деня. Постепенно пред тях, там, където земята се съединяваше с морето, хоризонтът се открои в сиво-синя ивица, но все още на мили разстояние. Джим погледна озадачено небето.
— Колко мислиш, че е часът? — попита той рицаря.
— Малко преди първия час, бих казал — отвърна Брайън. — Защо?
— Първия час…? Джим замълча, докато си спомни, че това означава пладне. — Виж как се стъмва!
Брайън също вдигна очи нагоре, а после погледна отново към Джим. Въпреки че слънцето плуваше във все още безоблачното небе, на запад въздухът сякаш чернееше, замъглявайки синевата и пейзажа. Брайън се взря рязко напред.
— Здрасти! — каза той. — Вижте нататък.
Брайън посочи. Джим се загледа. На пътя имаше само отделни дървета или храсталаци, обрасли с висока мочурлива трева. Някъде напред — бе невъзможно да се определи на око точното разстояние, тревата лежеше смачкана и очертаваше линия, пресичаща пътя и излизаща от двете му страни в тресавището. Отвъд тази линия всичко изглеждаше ледено сиво, както под студено зимно небе.
— Движи се насам — каза Ара. Движеше се.
На Джим му трябваха една-две секунди, за да я различи, но забелязвайки как тревата поляга и отново се изправя, откри, че линията, каквото и да представляваше, пълзеше бавно напред. Сякаш някаква плътна невидима течност, постепенно и обилно наводняваше всичко около Главния път, като заливаше блатата и островчетата в тресавището. Усети как по гръбнака му бавно пролазва ледена тръпка.
Инстинктивно той и рицарят застанаха неподвижно, а като ги видя, Ара също се спря. Седна и им се озъби.
— Вижте горе, на запад — каза той.
Погледнаха. В Джим се породи моментна надежда, след като забеляза, че на стотина метра над пътя, към тях лети нещо, което той помисли за дракон. Но постепенно установи разлика. Не беше дракон, нито пък имаше размерите на дракон, въпреки, че бе прекалено голямо, за да е някаква рееща се птица. Изглеждаше един път и половина по-едро от орел с разперени криле, а очертанията на главата му — масивни и някак странни, му придаваха хищнически вид. Джим се взря напрегнато в небето, но необичайно мътният въздух попречи на усилията му да различи формите на летящото същество.
Планирайки, идеше право към тях. Докато се приближаваше, чертите на странната му огромна глава ставаха по-ясни. Скоро Джим я различи добре и зрението му се замъгли, отказвайки да види това, което мозъкът му бе възприел. Беше огромна птица, цялата сивокафява, с изключение на главата…
Имаше глава на жена, бледото й лице се взираше надолу към Брайън и Джим, разтворените й устни разкриваха остри бели зъби.
— Харпия! — извика до него Брайън, докато бавно си поемаше дъх.
Приближаваше.
Сигурно, помисли си Джим, щеше да се отклони в последния момент, но тя продължаваше да пикира право към двамата. Сега разбра защо се страхуваше да погледне в това бяло лице. То не беше само човешко и женско. Нещо по-ужасно, бе напълно обезумяло. Ледените черти на лудостта се носеха над перата на огромното крилато същество, спускащо се стремително към тях…
Внезапно ги връхлетя, прицелено в гърлото на Джим. Сякаш всичко стана за миг.
Малко преди харпията да го достигне, във въздуха се устреми тъмен силует и се стрелна към нея. Дълги челюсти изщракаха в празното пространство, където преди части от секундата се бе намирало бялото лице, харпията изпищя грозно и сви встрани към Брайън, като почти събори рицаря от гърба на Бланчард, след което дългите й криле удариха във въздуха и я отнесоха нагоре в безопасност.
На земята Ара тихичко си ръмжеше. Брайън отново нагласи тялото си на седлото. След неуспешната атака харпията се отдалечаваше, летейки обратно към кулата.