Драконът и Джорджът
- Автор: Диксън Гордън
- Серия: the dragon and the george #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Михаил Съмналиев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Драконът и Джорджът». Краткое содержание книги:
— Прав си — отвърна Джим. И отскочи във въздуха.
В този ден, за разлика от предишния, ранното утро бе напълно сухо и безоблачно. Силен вятър духаше към тресавището. На около двеста метра Джим разпъна криле за планиране и се понесе с въздушния поток като орел. Но след като бе летял само пет минути, вятърът необичайно смени посоката си на сто и осемдесет градуса и задуха от тресавището срещу него.
Опита, като се издигаше на различна височина, да намери пространство, където няма насрещен вятър, но изглежда той духаше навсякъде. Известно време упорито се бори с него, напредвайки съвсем бавно. Ако продължаваше така, щеше да е по-добре да бе тръгнал към тресавището по земята, заедно със Смргол. Всъщност, ако не настъпеше подобрение…
Вятърът спря рязко. Изведнъж настана пълно затишие. Това завари Джим неподготвен и той загуби около сто и петдесет метра от височината си, докато се нагоди към новите условия и започне да търси термален поток.
„Какво още?“ — запита се той.
Но нямаше повече. Въздухът остана абсолютно неподвижен и Джим продължи да лети от термал на термал; изкачваше се на един и се пускаше напред, за да улови следващия, който отново да го издигне. Беше по бързо, отколкото пеша, но не най-бързият начин за придвижване.
Когато стигна до тресавището, бе изминала една четвърт от деня. Забеляза линията на Големия път и полетя ниско над него на по-малко от сто метра.
В началото си Големия път бе толкова гъсто обрасъл с дървета и храсти, че приличаше на гората, разположена зад пущинаците преди тресавището. Листата и клоните висяха неподвижно под ясното есенно слънце, докато Джим редуваше над тях планиране с полет. Не забелязваше нищо между дърветата. Нито човек, нито животно, дори птица или рояк насекоми не се виждаше отдолу. Пустият пейзаж бе едновременно злокобен и успокоителен. Джим се почувства толкова отпуснат, че почти забрави защо е дошъл. Безпричинно в съзнанието му изплува откъс от стихотворение, което се бе опитал да съчини в студентските години, преди твърдо да реши да стане преподавател.
— Джим Екерт! Джим Екерт!
Тънък глас, долитащ отдалеч, го изтръгна от мислите му. Огледа се, но не видя никого.
— Джим Екерт! Джим Екерт!
Тръпка премина по гърба му и смрази цялото му тяло, когато го чу отново, но този път по-силно. Определи, че източникът идва от пътя, някъде пред него.
— Джим Екерт! Джим Екерт!
Сега гласът се чу с пълна сила — драконски, но не толкова мощен, колкото гласовете на Смргол или Брай.
Джим се взря напред, обхващайки пътя с острия си поглед. Накрая забеляза нещо сиво, което леко помръдваше във високата трева в един отдалечен участък, обграден от дървета и храсти. Спусна се към него.
Докато се приближаваше видя източника на виковете, но и преди това почти се бе досетил кой е той. Секо стоеше на земята, а крилете от двете му страни се простираха над тревата. Приличаше на уловена птица, грубо разпъната за показ. Почти загубил надежда, блатният дракон от време на време повдигаше главата си, за да извика.
Джим вече го бе приближил. Явно Секо все още не го виждаше и нищо чудно, защото гледаше в грешна посока. Джим съобразяваше бързо. Бе загадъчно, че го викат по име; долавяше и друго — нещо неестествено в странната поза на разпънатия Секо, от което мисълта да отговори на блатния дракон не му се нравеше.
Докато се колебаеше, инерцията на полета го пренесе зад Секо и блатният дракон го зърна.
— Джим Екерт, Джим Екерт — изкрещя той. — Не си отивайте. Върнете се и първо ме изслушайте. Искам да Ви кажа нещо. Моля Ви, върнете се. О, помогнете ми. Помощ, Ваша Милост. Аз съм само един блатен дракон…
Джим продължи, като се опитваше да не чува виковете, заглъхващи зад гърба му, но в него се водеше война. Секо бе научил някак истинското му име. Това означаваше, че блатният дракон или действително бе открил нещо, или бе използван от Тъмните сили като посредник. Възможно ли бе Тъмните сили да са готови да преговарят за освобождаването на Анджи?
Вкопчи се здраво в надеждата, която нарасна от последната му мисъл. Преговорите бяха една от възможностите, а от друга страна, ако Секо бе открил нещо полезно, щеше да е глупак да не се възползва. Освен това, въпреки че Джим твърдо отхвърляше мисълта за влияние на емоциите върху евентуалните му решения, нотките на отчаяние в гласа на Секо и безнадеждният му зов за помощ го трогнаха.
Решен, Джим се наклони в завой, размаха криле, за да се издигне и започна да се спуска назад.