Драконът и Джорджът
- Автор: Диксън Гордън
- Серия: the dragon and the george #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Михаил Съмналиев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Драконът и Джорджът». Краткое содержание книги:
— Грешка — чу се рязък глас. — Тук бях преди теб. Но се заех да проследя враговете ни. Влязоха в едно блато до пътя. Можех и там да ги проследя, обаче реших да се върна, за да видя как е Горбаш. Добре ли си Горбаш?
— Чудесно, Ара — отвърна Джим, защото докато разговаряха, на полянката бе пристигнал вълкът.
Ара погледна Секо и злобно се усмихна.
— „Мускулест“ и „страхотен“, а? — каза той.
— Всичко това няма значение сега, сър вълк — заяви Брайън. — Важното е, че всички сме отново заедно и за следващата стъпка имаме нужда от малък план. Веднага щом… А, ето ги и тях.
Дафид, Джилс и Даниел, последвани от останалите разбойници всъщност бяха пристигнали на полянката едновременно с появяването на Ара. Разбойниците вече обикаляха между мъртвите тела на арбалетистите и си прибираха стрелите. Дафид спря в средата на полянката и се огледа.
— Стрелата ми е отнесена, сигурно е бил той — обърна се стрелецът към Джим. — Раних ли го?
— Значи твоята стрела уцели Ху де Боис? Трябваше да се досетя — отвърна Джим. — Тя премина през бронята, но не и по-навътре.
— Беше сляп изстрел — рече Дафид, — с падащ полет, защото между нас имаше дървета. Все пак не ме радва да чуя, че острието ми го е достигнало, без да го нарани. — Спокойно! — каза Даниел — Свети Себастиан, не можеше да направиш повече при такъв изстрел и от това разстояние. Защо продължаваш да се преструваш, че е по силите ти да сториш невъзможното?
— Изобщо не се преструвам. Що се отнася до „невъзможното“, няма нищо невъзможно, а само неща, които още не сме се научили да вършим.
— Мисля, че сега това няма значение — прекъсна ги Брайън. — Отново сме заедно със сър Джеймс и трябва да вземем решение. Сър Ху и неговите арбалетисти ни се измъкнаха и се спасиха в едно блато. Дали да ги проследим и да изпратим отряд, който ще им попречи да се върнат, или да ги оставим и да продължим към кулата? Лично аз нямам желание да позволявам на врага свободно да ме следва зад гърба ми.
— Те не са в блатото — намеси се гръмко и неочаквано Секо. — Досега вече са се върнали на пътя.
Всички се обърнаха, за да погледнат блатния дракон. Секо се смути и понечи да се свие, стреснат от голямото внимание, но завърши думите си, като изправи гръбнак и ги погледна смело.
— Какво значи това? — попита Джилс.
— Ху де Боис и хората му се подчиняват на заповедите на Тъмните сили в кулата — рече Джим. — Секо казва, че те са обяснили на Ху как да премине безопасно през блатото и да излезе отново на пътя. Това означава, че вече са на твърда замя, някъде между нас и сушата.
— Няма спор тогава — заяви Брайън. — Кулата отпред и тези арбалетисти зад нас ни поставят в нежелано положение. Да се обърнем и да ги пресрещнем.
— Не знам… — възрази Джим. Свиваше го под лъжичката. — Вие идете и ги пресрещнете, ако смятате, че това е най-доброто. Аз трябва да продължа към Прокълнатата кула. По някакъв начин чувствам, че времето свършва.
— Ха! — възкликна Брайън и изведнъж се замисли. — Същото чувство обзе и мен вчера, когато открих, че те няма. Дори и сега ме владее донякъде. Може би е най-добре ти и аз, да продължим заедно към кулата, Джеймс, и към това, което ни очаква там. Другите могат да останат тук и да се справят със сър Ху и хората му в случай, че се опитат да минат.
— Аз тръгвам с Горбаш — заяви Ара.
— Аз също — реши неочаквано Дафид. Срещна очите на Даниел. — Не ме гледай така. Казах, че превземането на замъци не е моя работа и въобще не беше. Но когато в замъка Малвърн всички пламъци се наклониха, без да има вятър, ме прониза някакъв хлад. Той все още е в мен и знам, че никога няма да ме напусне, докато не открия неговия източник и не помогна за унищожаването му.
— Е, ти си рицар — рече Даниел.
— Не ми се подигравай — разсърди се уелсецът.
— Да ти се подигравам? Не ти се подигравам. Всъщност идвам с теб.
— Не! — Дафид погледна над главата й към Джилс. — Накарай я да остане.
Джилс изсумтя.
— Ти я накарай — каза той.
Даниел сложи ръка върху ножа на колана.
— Никой не може да ме принуди да остана или да отида, или каквото и да е още — заяви тя. — Във всеки случай, отивам.
— Джилс — намеси се, пренебрегвайки я, Брайън, — можеш ли сам да задържиш сър Ху и хората му?
— Не съм съвсем сам… — сухо отвърна Джилс. — С мен са момчетата и преданите бойци от замъка Малвърн! Сър Ху и отрядът му ще отидат на небето преди да минат през нас.
— Тогава да тръгваме, в името на Бога!
Брайън възседна отново коня си и го подкара по пътя. Джим застана редом до голямото бяло животно.
— …Още възражения? — Даниел предизвикваше Дафид.
— Не — тъжно отвърна стрелецът. — Всъщност част от усещането за хлад беше свързано с това, че ще си с мен, когато настъпи последният момент. Както сочат сенките, той ще дойде в този ден.