Драконът и Джорджът
- Автор: Диксън Гордън
- Серия: the dragon and the george #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Михаил Съмналиев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Драконът и Джорджът». Краткое содержание книги:
— Имаш късмет, че вълкът я отклони — с ужас промълви Брайън. — Ухапването й е отровно. Признавам, това дяволско лице ме омагьоса и смрази.
— Нека опита отново — зловещо каза Ара. — Не пропускам два пъти.
Прекъсна ги глас вляво, който изскимтя откъм спокойната вода в тресавището.
— Не, не, Ваши Милости! Върнете се Безполезно е. Там Ви чака Смъртта.
Обърнаха глави.
— Ей, дявол да го вземе! — възкликна Брайън. — Това е оня твой дракон.
— Не — възрази Ара, подушвайки с нос въздуха. — Миризмата е различна.
На около десет метра встрани от пътя един блатен дракон, който толкова приличаше на Секо, че можеше да му е близнак, бе кацнал несигурно върху малка туфа, образувана от полузалята почва, обрасла с мочурлива трева.
— О, моля ви! — извика той, като разпери криле и ги размаха, за да запази равновесие върху туфата. — Няма да сте в състояние да сторите нищо добро и ние всички ще страдаме от това. Сега Те са будни и вие само ще Ги ядосате, ако отидете в кулата.
— Те? — извика Джим. — Искаш да кажеш Тъмните сили?
— Те… Те! — проплака отчаяно блатният дракон. — Те, които построиха Прокълнатата кула и я обитават, които изпратиха проклятието върху нас преди петстотин години. Не чувствате ли, Те ви чакат. Не ги ли подушвате? Те, които никога не умират. Те, които мразят всички нас. Те, които донесоха всички злини…
— Ела тук — нареди Джим. — Ела тук на пътя. Искам да говоря с теб.
— Не… не! — изплака блатният дракон.
Хвърли ужасен поглед към линията, която се приближаваше през тревата и водата.
— Трябва да отлетя… да се махна! — Той плясна с криле и бавно се издигна във въздуха. — Сега са свободни отново и ние всички сме загубени… загубени!…
От ледената сивота отвъд движещата се линия сякаш духна вятър, който застигна блатния дракон и го завъртя в небето. Той продължи да лети с усилие обратно към сушата и викаше с тънък, отчаян глас:
— Загубени… загубени… загубени…!
— Ето сега — рече Брайън. — Какво ти казвах за блатните дракони? Как може един джентълмен да спечели почести или уважение като убие животно, като това…
В средата на изречението думите замряха в устата му. През време на разговора им с блатния дракон линията се бе появила пред тях и докато Брайън обясняваше, тя премина под краката им. Последвалите я студени зимни цветове ги обгърнаха, рицарят и Джим се спогледаха, посърналите им лица бяха станали пепеляви.
— In manus tuas, Domine — прошепна тихо рицарят и се прекръсти.
Мъртвата зимна сивота бе покрила всичко около тях. Водата в тресавищато се простираше гъста и мазна между петната от сивозелена трева. Лек, студен вятър започна да духа върховете на тръстиките и те затракаха с глух, далечен звук като стари кости, хвърлени в изоставено църковно гробище. Дърветата стърчаха безпомощни и тихи, с изсушени и повехнали листа — като преждевременно състарени хора, а наоколо тежест, сякаш породена от загубена надежда, задушаваше всичко живо.
— Сър Джеймс — започна рицарят със странен, официален тон, като употребяваше думи, които Джим никога преди това не бе чувал от него. — Знаеш добре, че в този час сме тръгнали с нелека задача. Поради което те моля, ако е писано да се върнеш сам, а аз да бъда убит, не оставяй моята лейди, нито кръвните ми роднини да живеят с неизвесността за края ми.
— Аз… за мен ще е чест да им съобщя… — отвърна неловко Джим, с пресъхнало гърло.
— Благодаря за твоята най-любезна услужливост — рече Брайън. — И ще направя същото за теб, веднага щом намеря кораб, който да ме отнесе отвъд западните морета.
— Само… съобщи на Анджи. Моята дама, Анджела, искам да кажа — помоли Джим. — Не се тревожи за никой друг.
Внезапно си представи сцената, при която странният, храбър и честен човек до него действително напуска дома и семейството си, за да измине през неизвестното море почти три хиляди мили, изпълнявайки обещанието си към човек, когото почти не познава. Мисълта го разтърси, тъй като сравни рицаря с представата, която имаше за себе си.
— Ще направя това — каза Брайън и изведнъж върнал се към обикновеното си Аз, скочи от седлото на земята. — Бланчард няма да помръдне и сантиметър повече, дявол да го вземе! Ще трябва да го водя.
Замълча и погледна зад Джим.
— Къде изчезнаха стрелецът и мис Даниел? — попита той.
Джим се обърна. Брайън бе прав. Докъдето стигаше погледът нямаше и следа от двамата, за които мислеха че ги следват.
— Ара? — попита той. — Къде отидоха?
— Изостанаха преди известно време — отговори вълкът. — Може би са променили решението си да дойдат с нас. Те са някъде там, отзад. Ако не бяха дърветата и храстите, все още щяхте да ги виждате.