Драконът и Джорджът
- Автор: Диксън Гордън
- Серия: the dragon and the george #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Михаил Съмналиев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Драконът и Джорджът». Краткое содержание книги:
Ушите му доловиха шум — по пътя се приближаваше някакво тежко тяло. Беше на звяр, който минаваше направо през храстите, без да ги заобикаля.
Брайън изтегли сабята си. Ара не обърна глава, но ушите му се присвиха при звъна от плъзгането на метала.
— Моето месо, казах — повтори той. — Стойте назад! Ще тръгнете, когато ви извикам.
Всеки мускул от тялото на Джим бе опънат, очите започнаха да го болят от усилието да различи в мрака това, което идваше. После, изведнъж го видя как се движи към тях — голямо четирикрако същество. Гъстата козина на тялото му все още блестеше, прилепнала от водата, от която току-що бе излязло. Не правеше усилие да се крие, приближаваше се, докато се появи в цялата си големина. Бе почти три пъти по-дълго от Ара. Изправи се на задните си крака и от гърлото му прозвуча неестествен сподавен смях — подобен на крясъците на мраколаците, които тримата неканени гости бяха чули преди това, но по-нисък.
— Апостолите да ни пазят! — прошепна Брайън. — Това мраколак ли е?…
Беше мраколак, но много по-голям от дребните същества, които вече три пъти бяха събуждали атавистичен страх в Джим. Този бе едър поне колкото възрастна гризли. Сравнен с него, Ара, излязъл напред, за да го предизвика, сякаш се бе смалил от размерите на пони до размерите на дребно куче.
Но не изглеждаше, че вълкът смята да се отказва. Гърлото му издаде равномерен тих звук от монотонно и продължително ръмжене. Дълго време чудовищният мраколак се поклащаше леко на задните си крака и се смееше сподавено с басов крясък. После се придвижи напред, изправи се… и изведнъж битката започна.
Настана суматоха, в която всичко се разви толкова светкавично, че не можеше да бъде наблюдавано подробно от човешко или драконско око. Въпреки размерите си големият мраколак движеше тялото и крайниците си със светкавична скорост. Но Ара бе по-пъргав. Хвърляше се напред, назад, отстрани, отгоре и отдолу върху високата черна фигура, толкова бързо и често, че очите на Джим се отказаха да следят действията му.
Също толкова неочаквано, колкото бяха налетели един върху друг, те се разделиха. Ара се дръпна назад с приведена глава, като ръмжеше с равен глас, а огромният мраколак задъхано се поклащаше на масивните си задни крака, черната му козина бе белязана тук-там с червени линии.
Вълкът спря да ръмжи, въпреки че и за миг не престана напрегнато да наблюдава противника си.
— Вървете! — каза той, без да се обърне. — Останалите няма да ви последват, докато се бия с майка им. Няма и да ме нападнат, защото знаят, че първите пет от тях ще умрат, а никой не иска да е сред тях.
Джим се колебаеше. Брайън проговори и за двамата.
— Сър вълк — каза той, — не можем да те оставим сам в неравностоен бой…
Но преди последните думи да излязат от устата му, битката се поднови. И сега движенията бяха твърде бързи, за да могат да се проследят, но този път тя продължи по-дълго, докато внезапно се разнесе грозен, пронизителен вик. Ара отскочи назад и застана на три крака, предната му лява лапа висеше.
— Вървете! — изръмжа той яростно. — Казах ви, вървете!
— Но кракът ти… — започна Джим.
— Помолих ли ви за помощ? — гласът на Ара бе изпълнен с гняв. — Молил ли съм някога за помощ? Когато бях вълче и мечката ме хвана, я убих сам, на три крака. Ще убия и майката на мраколаците, пак на три крака, сам! Вървете!
Сега по цялото тяло на чудовището личаха ярки червени, кървящи разрези. Но въпреки че се задъхваше тежко, то изобщо не изглеждаше по-слабо или изтощено. Независимо от това решението на Ара да се бие сам явно бе непоколебимо. А да се отхвърли съзнателната саможертва на вълка, беше немислимо. Несъмнено, ако го убиеха, щеше да е единствено въпрос на време мраколаците да довършат и тях.
Брайън погледна Джим.
— Да тръгваме — каза Джим.
Рицарят кимна. Дръпна поводите на Бланчард и го поведе напред. Потеглиха, а зад тях вълкът и великанската майка-водач на мраколаците отново се вкопчиха в бой.
Звуковете от битката скоро заглъхнаха в далечината. Тъмнината и мъглата ги обгърнаха. Но Ара се оказа прав: нито един от малките мраколаци не ги последва. Крачеха напред и дълго никой от тях не проговори. После Брайън се обърна към Джим.
— Много ценен вълк — каза рицарят бавно.
— Ако този голям мраколак го убие… — започна Джим, но думите заседнаха в гърлото му.
Искаше да се зарече, че ще си отмъсти на убиеца, но после се сети, че не би могъл да стори нищо. Ако огромното черно същество погубеше Ара, нямаше да може да го открие, а дори и да го намереше, щеше да е невъзможно да го унищожи преди да бъде убит от него и децата му. Той не беше английски вълк и не бе в състояние да пренебрегне ефекта от писъците.