Гневът на хидрогите
- Автор: Андерсон Кевин Джеймс
- Серия: the saga of seven suns #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Камен Костов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Гневът на хидрогите». Краткое содержание книги:
— Точно така — потвърди Ларс Свендсен. — Тези военизирани компита притежават достатъчно умения, за да заместят… — Той се подвоуми. — Е, кой може да каже колко незначителни човешки същества има в редиците на ЗВС?
— Следователно — добави Стромо — можем да съкратим бройката на евентуалните загуби при следващия сблъсък с хидрогите. Няма да ви се наложи да спускате толкова много траурни знамена, колкото след инцидента на Дасра.
Питър заоглежда от трона прожектираните изображения на модифицирани производствени линии за компита. Не можеше да отхвърли въвеждането на сложните компита, но продължаваше да подозира някакво скрито намерение на кликиските роботи.
— Вие сте наистина въодушевен, инженер Свендсен. А не изпитвате ли някакви съмнения?
— Абсолютно никакви, ваше величество.
— Може би в края на краищата ще спечелим тази война. — Адмирал Стромо се поклони и заотстъпва, като оправяше парадната си ЗВС униформа. — Ще представим подробен доклад на председателя Венцеслас веднага щом се завърне от дипломатическата си мисия на Терок.
— О? — възкликна кралят. — Има ли още нещо, за което държите да ме информирате?
— Не, ваше величество — отвърна адмирал Стромо.
— В такъв случай не се налага втора среща с председателя Венцеслас. Казахте всичко, което имате да кажете.
Изкуственият син поглед на Питър стана строг. Стромо не знаеше как да реагира.
Инженер Ларс Свендсен не забеляза възникналото напрежение. Все така усмихнат, той събра документите и плановете и вдигна прожекционния апарат.
— Добре, продължавайте — отсече кралят. — Но бъдете предпазливи.
46.
Тасия Тамблин
Нещо бе раздразнило хидрогите. Обитаващите дълбоките ядра извънземни се бяха раздвижили и бяха предприели произволни на пръв поглед нападения срещу обитавани светове. ЗВС анализираха зачестилите атаки, без да открият общ модел, мотив, разбираем тактически прийом или взаимовръзка.
Когато диамантените бойни кълба предприеха опустошителна акция срещу гъсто обраслия с гори свят на Буунов брод, човешките колонисти пратиха обезумял зов за помощ. Беше си чист късмет, че малобройният разузнавателен флот в квадрант седем беше достатъчно наблизо, за да го чуе.
— Бойни станции, приятелчета! Всички двигатели на пълно ускорение. Местим задниците към Буунов брод. — В гласа на адмирал Уилис се усещаше някакво необяснимо ликуване. — Трябва да пристигнем навреме, за да направим няколко удара.
Тасия стисна облегалките на командното си кресло, сякаш искаше да накара „Юпитер“ да полети с по-висока скорост.
Бе назначена наскоро за командир на крайцер манта вместо на буреносна платформа. Сега усети, че сърцето й заби по-силно при възможността за директна среща с хидрогите. Искаше да ги унищожи, където и да се покажеха. Беше по-добре, отколкото да стреля по непослушни колонисти…
Разузнавателната ескадра се състоеше от един дреднаут, седем манти и хиляда ремори. Спуснаха се към близката система, в която се намираше малкият зелен свят Буунов брод. Действащата ханзейска колония изглеждаше мъничка и спокойна.
Почвата на Буунов брод беше идеална за бързото отглеждане на генетично стимулирани иглолистни. Черните борове бяха кръстоска между земен присад и местни декоративни растения, от което се беше получила гъста красива гора, която растеше почти с бързината на бамбук. Черните борове се разпространяваха по-бързо, отколкото можеха да ги секат.
С приближаването на бойния отряд пристигаха все по-отчаяни и настойчиви призиви от седемнайсетте огромни селища, построени покрай езерата и реките. Тасия вече виждаше ясните очертания на горите, изрязани зигзагообразно върху гъстия килим от тъмнозелени дървета. В някои зони се забелязваха нискостеблени, добре оформени нови насаждения.
Тъмната гора изглеждаше сочна и здрава, с изключение на участъците, които бойните кълба бяха покрили с ледена кора — рухналите дебели стволове се бяха превърнали в замръзнали стълбове. Четири кораба на хидрогите систематично унищожаваха черните борове.
— Също като цунами! — обади се командващ Фицпатрик по командната честота от своята манта. Беше се върнал от акцията си с генерал Ланиан.
— Всички връзки с колониално селище А са прекъснати, командващ Тамблин — съобщи навигационният офицер Ели Рамирес. — Изглежда, са ги изпържили.
Тасия се вторачи в беззащитните гори и усети вкочаняващ студ в стомаха.
— Кое е следващото в траекторията на хидрогите, лейтенант?
Рамирес наложи реалновремевите изображения върху тактическата карта, докато мантата пикираше през облачната атмосфера.