Гневът на хидрогите
- Автор: Андерсон Кевин Джеймс
- Серия: the saga of seven suns #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Камен Костов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Гневът на хидрогите». Краткое содержание книги:
— Адмирал Уилис, изобщо опитвате ли се да ги забавите?
Флагманът отговори с реалновремеви изображения на бойните кълба, които изравняваха със земята площите с черни борове.
— Един от крайцерите и над двеста ремори са унищожени или свалени — досега.
Тасия усети, че й прилошава.
— Някакви щети на врага?
— Никакви, по дяволите! Имаме късмет, че хидрогите се интересуват преди всичко от унищожаването на горските масиви, а не толкова от нас. Какво толкова им пречат дърветата?
Тълпи работници вече бяха на крайцера на Тасия. Много от тях бяха разделени от своите семейства и близки, но щеше да им се наложи да ги потърсят по-късно. Според нейните изчисления оставаха по-малко от двайсет минути. През виковете и крясъците на колонистите отвън до слуха й достигаше трясъкът, бумтенето и ревът на приближаващите бойни кълба.
Уилис отново извика:
— Командващ Тамблин, какво е положението с евакуацията на селище Д?
— В момента бегълците се качват на борда и запълват всяка дупка.
— Добра работа, Тамблин — отвърна Уилис. — Някой поне успява да се справи.
Адмиралът явно не бе установила онова, което Тасия вече знаеше.
— Госпожо, ние можем да изведем в безопасност тези хора, но… погледнете картата. Хидрогите са абсолютно методични в опустошаването на цялата земна площ сантиметър по сантиметър.
— В такъв случай измъквайте хората по-бързо!
— Точно това правя, адмирале. Мога да измъкна повечето бегълци от селище Д преди пристигането на врага, но има още петнайсет селища, тоест стотина хиляди души. Ако хидрогите продължат в същата посока, всички те ще попаднат под огъня и ще рухнат като домино. Ако не използваме всичките си ресурси — при сто процента усилия, — за да спасим колонистите, те ще понесат ужасяващи загуби.
Гласът на Патрик Фицпатрик изненадващо я подкрепи.
— Неприятно ми е да го призная, адмирале, но Тамблин е права. — Лицето му беше измъчено и съкрушено. Крайцерът му бе ударен. — От политическа гледна точка, надали бихте искали да сте командващ сражението, взело най-много жертви в историята на човечеството.
— Е, все пак правим, каквото можем — изтощено въздъхна Уилис.
Тасия викна на екипажа си:
— Какво е положението? Всички качиха ли се?
— Още няколко изоставащи, командващ.
Градът вече бе в развалини. Над превърнатия в площадка за кацане склад се издигаха пламъци. На централния екран се виждаха телата на няколко стъпкани бегълци.
— Дайте последен сигнал и да се махаме.
Зад гърба им близките гори вече рухваха пред приближаващите се над върховете на дърветата сфери.
— Внимание! Край! Всички кораби да преустановят контраатаката — заповяда Уилис. — Разпръснете се и поемете колонистите. Предприемаме пълна евакуация на Буунов брод.
— Командващ Тамблин, спасихме около две хиляди и четиристотин колонисти — докладва сержант Зизу. — По-късно ще ги преброим точно, но това е все пак над петдесет процента от населението.
Сърцето на Тасия прескочи. „Само половината!“
Видял изражението й, шефът по сигурността добави:
— Това е максималното, на което можехме да се надяваме при тези обстоятелства. Повечето работни екипи не можаха да се приберат навреме от горите.
Тя погледна картата на гъсто обраслия с горски масиви континент, който свършваше внезапно до огромния океан. Познаваше капацитета на „Юпитер“ и останалите крайцери и направи приблизително изчисление.
ЗВС никога не биха могли да поемат всички колонисти.
47.
Ческа Перони
Централният комплекс на Рандеву представляваше разреден куп от астероиди, поддържан от гравитацията и изкуствени свръхструктури. Ферми и кабели свързваха носещите се скални отломъци около звезда-джудже с гранатов цвят. От двеста трийсет и седем години това място се бе превърнало в обединяващ център на скитническата цивилизация. Тук се осъществяваха срещите на клановете и основният търговски обмен.
Като говорителка, Ческа Перони бе създала свой дом на Рандеву, където извършваше дейности като посредник при семейни и търговски спорове. Още когато беше малко момиче, баща й, търговецът Ден Перони, я бе оставил тук да се изучи на политика и дипломация. Ихи Окая й бе станала като майка и Ческа и досега оценяваше високо съветите и прозорливостта на своята предшественичка.
След завръщането си от Оскивъл Ческа отиде да разговаря с възрастната жена. С натежало сърце и объркани мисли, тя нямаше друг избор, освен да разкрие и признае чувствата и колебанията си с надеждата Ихи Окая да й помогне.
След оттеглянето си бившата говорителка като че ли се бе подмладила. Очите й бяха по-ярки, а сиво-жълтеникавата й коса — по-блестяща. Постоянното напрежение на умиротворителка и парламентьорка в продължение на толкова много години я бе съсухрило, но след като бе започнала нов живот, жизнеността й се бе възвърнала. Тя поздрави Ческа с искрена усмивка и без никаква протоколна официалност.