Гневът на хидрогите
- Автор: Андерсон Кевин Джеймс
- Серия: the saga of seven suns #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Камен Костов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Гневът на хидрогите». Краткое содержание книги:
— Селище Д до онова голямо езеро, командващ. Доколкото може да се съди по движението на кълбата, градът ще — бъде унищожен след по-малко от час.
Тасия кимна мрачно.
— Прегазват ги като валяк.
Адмирал Уилис изрева по командната честота:
— Размърдайте се. Всички ремори в атака! Всички манти — включете язерите и гранатометите. „Юпитер“ ще подсигури тежката огнева мощ. Не мисля, че оръдията ни са достатъчно големи за врага, но не бих имала нищо против да греша.
Мантата на Фицпатрик се откъсна напред. Дреднаутът на Уилис я придружи, за да засекат първото бойно кълбо. Възбудените пилоти на реморите и оръжейните инженери на ЗВС откриха огън много преди да достигнат обхват.
Бойните кълба замятаха синкави светкавици към връхлитащите човешки сили и изпариха десетина от най-бързите и дръзки ремори. Но основната цел на хидрогите беше под тях, накъдето запращаха вкочаняващи пейзажа вълни срещу величествените черни борове.
Тасия също искаше да се включи в нападението, но си даде сметка, че усилията й ще са напразни.
— Адмирал Уилис, обединената ни огнева мощ няма дори да одраска бойните кълба. Тактическият ми офицер изчисли, че селище Д ще бъде унищожено в рамките на един час, ако не евакуираме…
— Какво става с теб, Тамблин, страх те е от истинска битка ли? — обади се Фицпатрик.
— Защо не попиташ безпомощните колонисти, Фицпатрик, или да изпратя съобщение, че си бил прекалено ангажиран да мяташ снаряди срещу ураган?
— Тамблин, имаш право — намеси се Уилис. — Кацни с крайцера до селището и започни да товариш всички на борда. Колонистите да стоят в коридорите, ако нямаш достатъчно място.
— Слушам, госпожо!
Тасия махна с ръка на лейтенант Рамирес. Спуснаха се в стръмно пикиране на изток, пред разрушителната вълна на хидрогите.
Дреднаутът „Юпитер“ изстреля залп язерни снаряди към челното бойно кълбо. Сякаш раздразнена от нахалството, покритата с шипове диамантена сфера метна синкава светкавица, която закачи дясната страна на флагмана и го запокити в пространството.
Тасия заповяда на комуникационния офицер:
— Свържи се със селище Д и им кажи всички да излязат навън и да ни чакат. Мамка му, едва имаме време да ги натоварим.
Две бойни кълба изтрещяха над растителността като космически булдозери. Покосяваха всяко дърво и стрък трева по пътя си.
Мантата на Тасия се спусна пред хидрогите и ги изпревари на стотина километра над гъстата гора. Безмилостните сфери стопяваха разстоянието с всяка изминала минута. Селището Д се намираше на пътя им.
Беше пълно с дъскорезници, складове и бараки, покрили разчистеното пространство, осеяно с отсечени до земята дънери. С изсичането на все повече черни борове селището се бе разраснало и се строяха нови дървообработващи съоръжения, в които се произвеждаше продукция за износ.
Сега работниците препускаха като мравки върху нагорещена паница и уплашено поглеждаха към небосклона. Няколко комуникационни оператори наблюдаваха от оперативните бараки и контролните кули настъпването на разрушителните кълба, които унищожаваха черните борове.
Крайцерът на Тасия увисна над езерото до селище Д и тя затърси място за кацане, но не откри достатъчно голямо празно пространство, което да побере мантата. Навсякъде търчаха обезумели хора, размахваха ръце и подаваха всевъзможни сигнали, сякаш бяха готови да скочат на кораба още преди да се е приземил.
— Хидрогите са на седемдесет клика и настъпват много бързо — съобщи Рамирес.
Тасия посочи един огромен като хангар склад.
— Време му е за лек ремонт. Изравни го със земята и кацай направо върху развалините. Дано само никой да не е останал вътре.
Един язерен залп направи дървената постройка на трески и крайцерът се спусна върху откритото пространство. Носът му докосна брега на езерото и студената вода засъска върху горещия корпус. Няколко хиляди жители се втурнаха панически към него.
— Трябва да въдворим някакъв ред — обади се шефът по сигурността сержант Зизу. — Ще се прегазят.
Тасия погледна към хронометъра и видя, че им остават около четиридесет минути.
— Нямаме време да въдворяваме ред, Зизу. — Товарните люкове вече бяха отворени и хората се втурнаха навътре. — Подполковник Бриндъл! Изстреляйте реморите от кърмовата палуба, за да отворите място. Доста народ може да побере и палубата за излитане. Отворете люковете към трюмовете, ако се наложи. Всички врати и входове, всичко! Пускайте хората вътре! Бързо!
Облаци пушек и вълна от замръзнала пара настъпваха откъм хоризонта като гангрена.