Играта на лисиците (Епизоди от агентурната борба)
- Автор: Фараго Ладислас
- Язык: болгарский
- Переводчик: Стефка Василева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Играта на лисиците (Епизоди от агентурната борба)». Краткое содержание книги:
Книгата изобилствува с уникални, за първи път публикувани документи и факти, които ще заинтересуват голям кръг читатели.
Същевременно именно Дънхъм предупреждава британското адмиралтейство за това, че германски военни кораби са минали през проливите Категат и Скагерак. На 20 май 1941 г. шведският крайцер „Готланд“ открива линкорите „Бисмарк“ и „Принц Ойген“, за което един от офицерите от шведското разузнаване „се изтървава“ пред норвежкия военноморски аташе. Норвежецът предава тази информация на Дънхъм и последният незабавно изпраща в Лондон следната телеграма:
„Мълния. Категат. Днес, 20 май, в 15.00 2 големи военни кораба заедно с 3 ескадрени миноносеца, 5 ескортни кораба и 12 самолета минаха край Марстранд и взеха курс на север.“
В адмиралтейството правят верния извод, че „Бисмарк“ се готви да си пробие път и да излезе в Атлантическия океан. След усилено търсене линкорът е открит и потопен.
Немците през цялото време чувствуват работата на Дънхъм и разбират каква опасност представлява той за тях. И все пак противникът на Дънхъм — военноморският аташе на посолството на Германия Валерт (на времето представител на американската фирма „Дженеръл мотърз“ в Хамбург) — не предприема нищо, за да му попречи. Пък и не изпитва особена необходимост от това, тъй като шведското контраразузнаване внимателно следи англичанина — разпитва всичките му посетители, изпраща тайни агенти да го следят, в комина на камината в неговата канцелария монтира микрофони, а на прозореца на къщата срещу жилището на Дънхъм настанява специалист, който чете по движението па устните. Шведите не вземат по-решителни мерки срещу британския военноморски аташе поради простата причина, че техният военноморски аташе в Лондон капитан Оксенщерн събира там ценна информация и изгонването на Дънхъм от Стокхолм би предизвикало ответни мерки от страна на англичаните по отношение на Оксенщерн, което съвсем не е приемливо за шведите.
И без друго голямата резидентура на абвера в Стокхолм става още по-многобройна през 1940 г., когато Канарис по предложение на Пикенброк, който добре разбира колко важна е тази неутрална страна за тайна подривна работа против съюзниците, назначава за представител на абвера в столицата на Швеция бившия резидент в Букурещ полковник Ханс Вагнер. За маскировка в материалите на немското разузнаване започват да наричат Швеция „Шверин“, а Вагнер под името Ханс Шнайдер е назначен за прикритие в германското посолство в Стокхолм на длъжността икономист при военния аташе. Отпускат му секретен фонд от 400 хиляди марки и му предоставят правото да използва дипломатическата поща и шифрите на посолството. Всичките му телеграми се изпращат до Министерството на външните работи на Германия със специален знак, за да бъдат предавани на абвера.
Вагнер се смята за специалист по въпросите на контраразузнаването, затова главното, което се иска от него и към което насочва вниманието му Пикенброк, е с всички средства да противодействува на растящата активност на вражеските разузнавання. Той получава указание да се въздържа от шпионаж против Швеция, но го пренебрегва. В агентурната му мрежа има няколко шведски офицери. През септември 1944 г. той изпраща двама свои агенти на шведско-норвежката граница да събират информация за разположените там укрепления и гарнизони. В друг случай един от неговите агенти наблюдава маневрите на шведската армия в Южна Швеция.
Вагнер се оказва сериозен противник за англичаните, но не защото успява да измъкна от тях някакви важни секретни сведения, а защото им прекъсва достъпа до източниците на информация. Вагнер бързо разбира, че най-опасен за немците е Дънхъм и че причината за неговата завидна осведоменост се крие в дружбата му с началника на обединеното разузнавателно бюро на върховното командуване на Швеция полковник Бьорнстерна.
Бьорнстерна фактически е агент на английското разузнаване. Той снабдява Дънхъм с обилна информация — копия от докладите на шведските военни аташета, донесения на тайни агенти, щабни прогнози и оценки, а също така засечени немски секретни телеграми, включително зашифрованите с машината „Сименс“. Немците я смятат за също така абсолютно сигурна, както японците своята „Машина Б“, но шведите четат зашифрованите с нейна помощ съобщения. По време на сътрудничеството на Бьорнстерна с Дънхъм шведското разузнаване фактически се превръща във филиал на английската разузнавателна служба.