Играта на лисиците (Епизоди от агентурната борба)
- Автор: Фараго Ладислас
- Язык: болгарский
- Переводчик: Стефка Василева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Играта на лисиците (Епизоди от агентурната борба)». Краткое содержание книги:
Книгата изобилствува с уникални, за първи път публикувани документи и факти, които ще заинтересуват голям кръг читатели.
КО-Португалия под ръководството на бившия австрийски разузнавач Ауенроде (който работи и под името Картсхоф) действува под прикритието на германското посолство в Лисабон и същевременно обслужва португалските колонии.
И двете подразделения имат за задача да вербуват и подготвят агенти за прехвърляне в Англия и САЩ. Лайснер не е доволен от оскъдните сведения, които получава от испанското разузнаване съгласно споразумението между Канарис и Мартинес, Ауенроде изказва недоволството си от това, което му доставят чиновниците-фашисти или подкупените чиновници от Министерството на външните работи на Португалия и португалското разузнаване. Особено лошо работи испанското разузнаване.
Скоро след окупацията на Франция германският посланик в Мадрид Щорер получава указания да изясни възможността испанската агентура в Англия да бъде предадена на абвера, но испанският министър на външните работи му заявява, че испанците нямат шпиони в Англия. Този отговор не обезкуражава Канарис, който се обръща към Франко и на 6 септември 1940 г. всички испански консули във Великобритания получават нареждане да работят за немското разузнаване и да му предоставят „подробни доклади за политико-моралното състояние на населението и резултатите от немските въздушни нападения“. След още четири дни испанският посланик бива задължен да не се ограничава с препращането на съобщенията на испанските консулства, а да докладва по въпросите, чийто списък Канарис е предал на Франко. Отговорите на тези въпроси позволяват да бъде получена информация за резултатите от германските въздушни рейдове и моралното състоянне на населението на Англия, за профсъюзите и членовете на парламента, за английските летци и за военноморския флот, за положението със снабдяването на населението и за промишлената продукция. Резултатите не оправдават очакванията. Според думите на Щорер испанските материали съдържат само „официални заявления на различни британски ведомства“.
През есента на 1940 г. Лайснер изпраща във Великобритания фалангиста Веласко, по професия журналист, който получава псевдонима „Гилермо“, с цел да създаде там самостоятелна агентурна мрежа. Прикривайки се зад дипломатическия паспорт и длъжността аташе по печата в испанското посолство в Лондон, Веласко започва да изпраща в Мадрид претенциозни доклади на политически теми. Той твърди, че основният му източник е един от заместник-министрите в кабинета на Чърчил — изгряваща звезда в консервативната партия, човек, овладян от желанието да стане неин лидер и министър-председател.
Веласко се връща в Мадрид през февруари 1941 г. В материалите на немското разузнаване той се характеризира като „агент на абвера, който се ползва с пълното доверие на англичаните“. Няколкото доклада с военноразузнавателен характер, които той донася сьс себе си, веднага биват препратени на ведомството на Канарис. В подробното си донесение до Берлин от 28 февруари 1941 г. посланикът Щорер по следния начин обобщава доставената от Веласко политическа информация:
„Секретният агент потвърди съобщението на министъра на вътрешните работи Серано Суниер, че е възможно след войната Гибралтар дя бъде даден под аренда. Съгласно донесението на същия агент неговият високопоставен британски източник не се е изказал за предаването на френско Мароко на Испания, а е говорил само за преразглеждане на границите в полза на Испания.“
След завръщането на Веласко в Лондон Лайснер го назначава за ръководител на група от 12 агенти испанци. Скоро след това той на два пъти се добира до толкова важна информация, че си спечелва в абвера репутацията на един от най-добрите агенти в Англия. През март 1941 г. той изпраща отчет за разрушенията, причинени от нападенията на Луфтвафе, който получава високата оценка на разузнавателното управление на немските ВВС, а след половин година съобщава за още едни свой голям успех.
Английската армия е почти напълно разгромена по време на кратката си експедиция във Франция и след Дюнкерк се налага фактически тя да бъде създавана наново. В Берлин почти нищо не знаят за структурата и дислокацията на тази нова армия, а всички опити да бъдат получени необходимите сведения завършват с неуспех. Помага Веласко. Той просто купува от един английски офицер оригиналния екземпляр на документа за дислокацията на английската армия и през Мадрид го препраща до разузнавателното управление на германския генерален щаб.