Играта на лисиците (Епизоди от агентурната борба)
- Автор: Фараго Ладислас
- Язык: болгарский
- Переводчик: Стефка Василева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Играта на лисиците (Епизоди от агентурната борба)». Краткое содержание книги:
Книгата изобилствува с уникални, за първи път публикувани документи и факти, които ще заинтересуват голям кръг читатели.
Сред материалите, които Бьорнстерна редовно предава на Дънхъм, особена ценност представляват докладите на шведските военни аташета в Берлин (полковник Данфелт) и Виши (подполковник Риец). Данфелд изпраща не само собствените си наблюдения и наблюденията на своите помощници, но и донесенията на агентите, които е завербувал от средата на черноризците на Химлер. Той обменя информация и с добре осведомения швейцарски аташе. (Риец е изгонен от Виши през юни 1942 г. като „вражески агент“, а Данфелт успява да се задържи до 1945 г., когато е отзован, защото се изхитрява да изгуби чантата с копията на своите секретни доклади до управлението на външните работи на шведското Министерство на отбраната.)
Вагнер смята за своя първостепенна задача разрешаването на проблема Дънхъм—Бьорнстерна. Той събира достатъчно материали, които разкриват истинския характер на техните отношения, но решава да не ги препраща в Берлин, за да бъде изпратен на шведите официален протест, а да намери високопоставен офицер, който да разобличи Бьорнстерна и по такъв начин да бъде задължен на Вагнер. Той се спира на началника на шведското контраразузнаване майор Валтер Линдквист. Последният отдавна вече сътрудничи с ръководителя на една от коинраразузнавателните групи на аб-вера полковник Бентивини.
Линдквист представя събраните от Вагнер материали на началника на Бьорнстерна генерал Тьорнел, който не само освобождава Бьорнстерна от заемания пост, но го и заплашва, че ще предаде делото във военен трибунал. В резултат на чистката, проведена по заповад на Тьорнел в обединеното разузнавателно бюро, са арестувани и осъдени няколко от служителите, сътрудници на Дънхъм. Но Вагнер възтържествува окончателно, когато началник на обединеното разузнавателно бюро става съименникът на майор Валтер Линдквист — капитан Линдквист. Вагнер установява с него също такива „дружески“ отношения, както Дънхъм — с Бьорнстерна. „Новият началник на обединеното разузнавателно бюро — докладва Вагнер на Пикенброк — е готов да установи най-тясно сътрудничество с мен.“ По негова препоръка Канарис поканва капитана в Берлин и му оказва бляскав прием.
Заедно с това Вагнер продължава да поддържа близки отношения и с началника на шведското контраразуз-наване майор Валтер Линдквист, което е от голяма полза за немците, особено през най-трудния за тях период на войната. Линдквист не само снабдява Вагнер с информация за агентите на английското разузнаване в Швеция, но и играе ролята на покровител на германската агентура. „Не подлежи на съмнение, че нашите агенти — съобщава Вагнер в Берлин, стига само да не нарушат забраната да работят против Швеция, ще се ползват с пълна неприкосновеност.“
Под закрилата на майор Линдквист Вагнер започва да действува грубо и непредпазливо. Той използва десетки детективи, за да следи агентите на противника, изпраща двойни агенти в конкуриращите разузнавания, почти открито, чувствувайки се в пълна безопасност, приема своите агенти в помещението на посолството. Но най-голямо внимание Вагнер обръща на контраразузнавателната работа. Той не иска или не умее да събира така наречената позитивна информация за англичаните — това трябва да правят вместо него другите.
Един от „другите“ е например аташето по печата от германското посолство в Стокхолм Паул Гросман, в миналото професионален журналист. Той не само тайно субсидира някои журналисти и дори цели вестници, но и лично се занимава с шпионаж. Главен съветник на Гросман в неговите тъмни дела е шведският милионер Торстен Крюгер, собственик на няколко големи вестника, използвани за профашиста пропаганда.
От тези агенти на абвера, които пристигат в Швеция, за да събират политическа информация за съюзниците, трябва да бъде споменат „Барона“. Това е прозвището на международния банкер от Кьолн Валдемар Опенхайм, член на широко известна в Германия еврейска фамилия. По време на Първата световна война той е офицер, след това по молба на баща си излиза в оставка и започва да работи в банката на своето семейство в Кьолн. Като много немски евреи от неговия кръг Опенхайм се смята повече за немец, отколкото за евреин, и още през юли 1932 г., няколко месеца преди нацистите да завземат властта, се присъединява към банковата група НСДФБ, която принадлежи на нацистката партия. Въпреки това хитлеристите го наричат „отрепка втора степен“, което свидетелствува за неарийския му произход. След 1933 г. Опенхайм разбира, че е по-добре да се въздържи от официално сътрудничество с нацистите и изцяло се отдава на ръководството на многобройните операции на банката. Поради войната банката е принудена да прехвърли международните си финансови операции в Швеция, където Опенхайм поддържа близки отношения с много влиятелната „Енскилда банкен“ на братята Якоб и Марк Валенберг.