Играта на лисиците (Епизоди от агентурната борба)
- Автор: Фараго Ладислас
- Язык: болгарский
- Переводчик: Стефка Василева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Играта на лисиците (Епизоди от агентурната борба)». Краткое содержание книги:
Книгата изобилствува с уникални, за първи път публикувани документи и факти, които ще заинтересуват голям кръг читатели.
По нареждане на Хитлер е разработен план за нападение па Гибралтар, насрочен за ноември 1942 г. — операция „Феликс“. Като взема предвид близките отношения на Канарис с испанците и влиянието му върху Франко, Хитлер възлага на шефа на абвера да проведе цялата подготвителна работа, включително рекогносцировката на гибралтарските укрепления, а най-важното — да се опита да въвлече Испания в запланираната авантюра. Канарис разгръща трескава дейност и скоро излиза извън рамките на получената задача. Той се опитва да поеме ръководството на цялата операция, като се започне с ежедневната шпионска работа и се стигне до командуването на щурмовите части. На 22 юли Канарис начело на разузнавателна група посещава околностите на Гибралтар „за изучаване на местността, изясняване на трудностите, които могат да възникнат в хода на операцията, и за разработване на конкретен план за щурмуването и“. Същевременно той пристъпва към формирането на щурмови отряд от войници от създадения към абвера диверсионен полк „Бранденбург“.
Рекогносцировъчната експедиция на Канарис се превръща в истински фарс. Никога до този момент през цялата история на шпионажа подобна мисия не се е оглавявала от такива големи фигури — от самия шеф на разузнаването, от неговия най-близък помощник полковник Пикенброк и резидента на абвера в Испания Ленц. Първата мисия е последвана буквално от лавина други и Испания се превръща в своеобразен курорт за абверовците. Стига само някой от сътрудниците на абвера, на който му се е приискало да си почине, да измисли нещо, имащо и най-далечно отношение към „Феликс“, и го изпращат в командировка в Испания, която по нищо не се отличава от отпуска. И самият Канарис нееднократно пристига в Испания, за да ръководи лично разузнавателната подготовка на „Феликс“. Неговите посещения се маскират дотолкова примитивно, че английските агенти, които в този район съвсем не са по-малко, отколкото шпионите на абвера, всеки път знаят за тях. Цялата тази шпионска комедия би могла да бъде разбрана, ако тя се прави, както по-късно се опитват да твърдят защитниците на Канарис, за да бъде саботирана операция „Феликс“. В действителност всичко се прави сериозно.
Към края на 1940 г. немците старателно нанасят целия район на карти, но тази голяма работа се оказва ненужна, защото още през януари 1941 г. испанците след всевъзможни протакания и маневри отказват да участвуват в операцията и се налага тя да бъде отменена.
Но огромната разузнавателна организация, създадена по време на подготовката за „Феликс“, се запазва и продължава да действува. Тя се разполага по двата бряга на западната част на Средиземно море — от Испания до френско Мароко. Гибрлтарският пролив се наблюдава от две вили в Алхесирас, оборудвани с най-добрите оптически и електронни уреди, каквито само може да произведе германската промишленост. Групата наблюдатели на абвера в Танжер заема две къщи и дежури денонощно.
Изглежда, че нищо не може да измами бдителността на тази широко разклонена агентурна мрежа, която наброява 357 агенти, ръководи се от най-способните офицери на разузнаването и се опира на постоянната подкрепа на организациите на абвера в Мадрид и Лисабон. Но зад гърба на немците активно действува английского разузнаване, което не толкова се занимава със събиране на разузнавателна информация, колкото води тайна война с абвера. Англичаните внедряват свои хора в неговата агентурна мрежа, обезвреждат агентите му, следят ги неотстъпно, снабдяват хитлеристкото разузнаване с дезинформация и всичко това с единствената цел да провалят операция „Феликс“ и да попречат на немците да наблюдават пролива.
През ноември 1942 г. организацията на Канарис в този район се намира в пълна готовност и все пак се оказва абсолютно неспособна да предупреди Берлин, че съюзниците се подготвят да нахлуят в Северна Африка. Така експедиционните войски достигат мястото на десанта практически, без да бъдат забелязани.
Абверът по всякакъв начин се опитва да заличи своя неуспех. Канарис се заема спешно да фабрикува различни материали, за да докаже, че навреме е съобщил на върховното командуване за намеренията на съюзниците. И той наистина успява да измами Гьобелс. Последният на 9 април 1943 г. записва в своя дневник, че съдейки по доклада на Канарис, абверът своевременно е предупреждавал за подготовката за десанта на англо-американските войски в Северна Африка и за конференцията в Казабланка, но предупрежденията му останали напразни.
Провалът на абвера нанася сериозен удар върху репутацията и престижа на самия Канарис, още повече че по това време главният немски шпионин вече има силен съперник — Валтер Шеленберг, протеже и любимец на Хайдрих. Назначен за началник на Управлението за контраразузнаване в чужбина — РСХА (огромният разузнавателен апарат на нацистката партия), Шеленберг веднага започва да плете интриги, за да подчини абвера на властта си. Същевременно той сформира в своето управление голям отдел по САЩ, което означава открита конкуренция с ведомството на Канарис. Началник на отдела става есесовецът Карстен.