Играта на лисиците (Епизоди от агентурната борба)
- Автор: Фараго Ладислас
- Язык: болгарский
- Переводчик: Стефка Василева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Играта на лисиците (Епизоди от агентурната борба)». Краткое содержание книги:
Книгата изобилствува с уникални, за първи път публикувани документи и факти, които ще заинтересуват голям кръг читатели.
Иберийски „черен пазар“
На 20 декември 1941 г., две седмици след Пърл Харбър и девет дни след като Германия обявява война на Съединените щати, най-близкият помощник на Канарис полковник Пикенброк изпраща до Министерството на външните работи на Германия писмо, в което се казва:
„Влизането на САЩ във войната още повече стеснява базата на разузнавателната служба на вермахта.
Във връзка с това е необходимо да се засили събирането на секретна информация в страните, които останат неутрални (Португалия, Испания, Швеция, Швейцария, Турция), за което ще бъде необходимо там значително да се увеличи персоналът на абвера.
Абверът смята за необходимо да обърне внимание на създалата се обстановка и да си запази правото в необходимите случаи да ходатайствува за включването на служители на разузнаването в германските дипломатически мисии в тези страни.“
Писмо с аналогично съдържание, съставено от Канарис е изпратено на Рибентроп и от Кайтел, след което вратите на мисиите широко се разтварят пред лъжедипломатите.
Изминава съвсем малко време, а личният състав на германското посолство, например в Мадрид, вече наброява 391 чиновници, от които само 171 са в действителност дипломати, а всички останали — разузнавачи, чиито в по-голямата част от случаите се ползват с неприкосновеност и с другите дипломатически привилегии. Канарис има сериозни основания да разшири базата на абвера в чужбина. Още през януари 1940 г., на петия месец след започването на войната, става очевидно, че Хамбург както и всеки друг пункт в Германия, съвсем не са най-подходящото място за разузнаване срещу такава островна страна като Великобритания, където достъпът дори по легален път става все по-труден. Подразделенията на абвера в Хамбург и Бремен продължават да подготвят агенти за Великобритания, но това е дълга, бавна и рискована работа, без каквато и да е било гаранция, че ще може да се прехвърлят тези агенти от Германия в Англия.
Знаейки, че след започването на войната германското разузнаване ще се сблъска с големи трудности, Канарис своевременно създава в страните, които според неговите предположения трябва да останат неутрални, няколко големи подразделения на абвера, наречени от него „кригсорганизационен“, или съкратено КО. Тези КО са най-малко шест: в Испания, Португалия, Швейцария, Швеция, Турция и Китай, при това всичките, дори в Шанхай, се занимават с шпионаж против Англия. Наистина пунктът в Китай едно-временно работи против Китай, Съветския съюз и дори против съюзниците на Германия — японците. Освен това специално за разузнаване против СССР вън Виена и Варшава са създадени две подразделения с условното наименование „Вали“.
В Испания абверът се настанява още през Гражданската война, за разпалването на която Канарис изиграва важна роля. В тясно сътрудничество с испанското разузнаване, оглавявано от приятеля на Канарис генерал Кампос Мартинес, абверът покрива цялата страна с гъста агентурна мрежа, организира добри линии за връзка и създава няколко фиктивни фирми, служещи за прикритие на разузнавачите и техните финансови операции. Най-голяма е фирмата „Трансмер“, която има филиали във всички страни на Латинска Америка и в испанско Мароко. Тя се управлява от близкия приятел на Канарис белоемигранта барон Роланд Каулбарс, който се крие под името „барон Ино“. Поради добрите отношения между Канарис и Франко испанското разузнаване, така наречената „Сирена“, се превръща фактически във филиал на абвера.
Представител на Канарис в Испания е кадровият разузнавач Вилхелм Лайснер. Той се настанява в тази страна още през 1935 г. под името Густав Ленц, ръководител на фиктивната фирма „Екселсиор“. По време на Гражданската война „татко Ленц“ ръководи огромната агентурна мрежа на абвера в Испания и след победата на Франко остава там. През май 1944 г., малко преди десанта на съюзниците в Нормандия, КО-Испания наброява 717 щатни сътрудници и 600, които работят „по съвместителство“. Освен центъра в Мадрид, известен като „кантората на Ленц“, работят още осем бюра (включително няколко станции за засичане на радиопредавания и групи за дешифриране), а също така пунктове в Сан Себастиан, Барцелона, Севиля, Алхесирас, Ла Линея, Танжер, Сеута, Тетуан и Мелвил.
Между служителите на „кантората на Ленц“, които имат дипломатически паспорти, са специалистите по шпионаж и диверсии, главният специалист по вербуване, началникът на действуващата агентура, ръководителят на подразделението, което се занимава със събиране на техническата информация за военната авиация, и офицерът, отговарящ за внедряването на агенти в английското и американското разузнаване. В „кантората на Ленц“ работи и група „документалисти“, която се занимава с изготвянето на всевъзможни фалшиви документи, тайнописни мастила, избухливи вещества, a също и с обработването на микрофилми и т.н. КО-Испания разполага с 360 действуващи агенти и 90 диверсанти.