Играта на лисиците (Епизоди от агентурната борба)
- Автор: Фараго Ладислас
- Язык: болгарский
- Переводчик: Стефка Василева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Играта на лисиците (Епизоди от агентурната борба)». Краткое содержание книги:
Книгата изобилствува с уникални, за първи път публикувани документи и факти, които ще заинтересуват голям кръг читатели.
Но по това време Опенхайм вече си е спечелил в абвера много добро име и Пикенброк, който не е съгласен с решението на гестаповците, издействува то да бъде отменено. Опенхайм незабавно се отблагодарява на своя покровител. Немците точно възнамеряват да поръчат в Швеция четиридесет и пет риболовни траулера, за да ги преоборудват впоследствие във военни катери. С тази работа се заема Опенхайм и успява да убеди шведите да приемат поръчката въпреки решителните протести на англичаните.
Но това не е всичко. Хитлеристите усилено се опитват да реализират акциите и облигациите, награбени в окупираните европейски страни. И тук отново голяма помощ им оказва Опенхайм, влизайки в ролята на посредник между немците и братя Валенберг, които изявяват готовност да купят тези ценни книжа.
В края на юли Опенхайм посещава Париж, където се уговаря с братята Валенберг за сключване на сделката, а на 20 септември отново заминава за Стокхолм с поръчение на абвера „да поговори с високопоставения скандинавец, който се завръща от САЩ с ценна секретна информация“. Този скандинавец е един дипломат от шведското посолство във Вашингтон, тясно свързан с американските промишлени и финансови кръгове. Опенхайм действително получава от него информация за хода на строителството на кораби от типа „Либерти“, някои данни за производството на самолети и други сведения, които излага в донесението със заглавие:
„Доставките и производството на каучук“. Впрочем според оценката на абвера се оказва, че материалите са „остарели и необективни“.
Опенхайм не забравя и не прощава на гестапо априлските разпити. Дълбоко обиден, в края на краищата шпионското му усърдие дотолкова спада, че през ноември 1942 г. абверът го изключва от списъците на агентите си и по-нататъшните опити да бъде използван не дават никакви резултати.
Пътят към Казабланка
Случва се разузнавателните служби да не забележат цели вражески ескадри, плаващи към обектите на своите внезапни нападения. Така к абверът през есен-та на 1942 г. не успява да открие американската армада от 104 кораба по пътя и от Норфолк във Вирджиния към атлантическите брегове на френско Мароко, Той пропуска и английските кервани, изпратенн от Лок-Ю и устието на Клайд в Шотландия, за Алжир през Бискайския залив, където постоянно сноват германски подводници, и през Гибралтарския пролив. На корабите се намират експедиционните войски, които участват в операция „Торч“36 — първото настъпление на съюззниците по техния дълъг обиколен път към окупираната от хитлеристите Европа.
Германското разузнаване нито знае за такова масово придвижване на съюзнически кораби, нито подозира какво би могло то да означава. В деня на десанта на англо-америкаиските войски в определеното място Канарис и Пикенброк спокойно прекарват времето си в Копенхаген на повече от хиляда мили от мястото на тези събития.
Може би за подобно незнание на абвера, за неговата неспособност да предвиди удара е имало някакви оправдания. Само за три месеца обстановката на фрон-товете съществено се е променила. През цялото лято на 1942 г. съюзниците изпитват силния натиск на германците, неприятностите следват една след друга: керваните, които се изпращат за Мурманск и Малта, понасят огромни щети, с големи загуби завършва неуспешният рейд на канадците срещу Диеп, Ромел бързо напредва към Кайро.
Но през ноември положението се променя. Началото на месеца се ознаменува с припряно отстъпление на Ромел по целия фронт, а на 8 ноември Египет е напълно освободен. Същия ден войските на обединения англо-американски експедиционен корпус започват военни действия в Северна Африка.
Успешният десант на съюзниците, поражението на досега непобедимите хитлеристки войски са за немците толкова неочаквани, че те не изгубват веднага присъщото си високомерие и самоувереност. Погълнати изцяло от войната със Съветския съюз, те напълно игнорират опасността от страна на западните съюзници, още повече в такива отдалечени места като Мароко и Алжир.
Още през юли 1940 г., скоро след окупирането на Франция, Хитлер, ядосан от упоритите откази на англичаните да се съгласят на „доброволна спогодба“, решава да овладее Гибралтар, да запуши Гибралтарския пролив и по този начин „да изгони англичаните от западната част на Средиземно море“. Приблизително по същото време президентът Рузвелт, въпреки че САЩ все още спазват неутралитет, стига до извода, че пътят към континента минава през същия район.
36
Торч (англ.) — факел. Бел. прев.