Играта на лисиците (Епизоди от агентурната борба)

Този човек, известен в абвера като агент А-1416, а в английския „XX комитет“ като „Хамлет“, се труди за двама господари с такъв успех, че и двете страни не могат да му се нарадват. През 1941 г. той се свързва с англичаните като представител на някаква митична група антинацистки настроени офицери от вермахта, завербуван е от служителите на „XX комитет“ и се използва, за да предава на абвера английска дезинформация. В Лисабон неговата група работи за абвера под прикритието на процъфтяваща експортно-импортна фирма. Англичаните поддържат връзка с „Хамлет“ чрез двама негови делови партньори, единият от които — Малет — е представител на фирмата в Англия, а другият — Папет — периодически посещава Англия във връзка с работите на своята португалска фирма. При това „XX комитет“ така добре маскира тези пътувания, че абверът дори и не подозира истинските им причини.

„XX комитет“ редовно снабдява Малет и Папет (прозвищата им в абвера са „Фамулус“ и „Бадни“) с дезинформация за „Хамлет“, а той я предава на абвера. Англичаните много ценят този канал, защото достигащата по него до немците специално обработена „информация“ става известна на командуването на вермахта и на военния губернатор на окупирана Белгия генерал Фалкенхаузен. За да поддържа деловата репутация на фирмата на „Хамлет“, английското контраразузнаване се занимава с доста значителни търговски операции — купува и продава чрез нея големи партиди сапун, хартия, лимонтозу и т.н. Материалите на „Хамлет“ се ценят високо в абвера и не предизвикват съмнения. Въпреки това през 1941 г. след редица провали ръководството на абвера стига до извода, че Испания и Португалия са изгубили своята стойност като бази за прехвърляне на агенти. Обстоятелствата принуждават германското разузнаване да търси друга неутрална страна, откъдето би могло по-успешно да се занимава с шпионаж против Англия. Такава страна би могла да бъде Швеция.