Светата кръв и Свещеният Граал (Тайните на тамплиерите и масонската ложа)
- Автор: Бейджент Майкл, Линкольн Генри
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Светата кръв и Свещеният Граал (Тайните на тамплиерите и масонската ложа)». Краткое содержание книги:
Първото издание на „Светата кръв и Свещеният Граал“ през 1982 година предизвиква буря от противоречия, ехото от които още отеква из западноевропейския свят. Изводите в книгата са убедителни. Нещо повече: много от тях са дори потресаващи и вероятно смъртно опасни. Независимо какви са вашите собствени възгледи, това е книга, която ще ви завладее.
„Протоколите“ съдържат и още по-очевидни противоречия. В текста например непрекъснато се говори за скорошното създаване на „масонско царство“ и за „цар, в чиито вени ще тече кръвта на Сион“, който ще оглави това „масонско царство“ и който ще е потомък на „цар Давид“. В него се твърди, че „царят на евреите ще бъде истинският папа“ и „патриарх на една световна църква“. „Протоколите“ завършват с твърде загадъчен пасаж: „Неколцина от семето Давидово ще подготвят царете и техните наследници… Единствени царят и тримата, застъпили се за него, ще знаят какво предстои.“166
Като израз на юдейското учение, истинско или мнимо, подобни изявления са пълна нелепица. Още от библейски времена в юдейската традиция няма царе: самото понятие „цар“ е лишено от смисъл и за евреите от 1897 г., и за днешните им потомци, нещо, с което би трябвало да е наясно всеки фалшификатор. Цитатите, които приведохме, са по-скоро християнски, отколкото юдейски. От две хилядолетия единственият „цар на евреите“ е самият Исус, който според евангелията е от „рода Давидов“. Ако някой е седнал да скалъпва документ, който смята да припише на някаква еврейска конспирация, защо ще включва в него такива откровени препратки към християнството? Защо ще говори за институция като понтификата, характерна единствено за християнската вяра? Защо ще споменава някаква „световна църква“, а не световна синагога или световен храм? И защо ще слага загадъчната фраза „царят и тримата, застъпили се за него“, която ни навежда на мисълта не толкова за юдаизма и християнството, колкото за тайните общества на Йохан Валентин Андрея и Шарл Нодие? Ако „Протоколите“ са дело на фанатизирани антисемити, човек трудно може да си представи по-некадърна, невежа и просташка пропаганда.
След дълги и систематични проучвания за „Протоколите на старейшините от Сион“ стигнахме до следните изводи:
1. Съществува оригинален текст, върху който се основава печатният вариант на „Протоколите“. Той не е фалшификат и е безспорно автентичен. Няма обаче нищо общо с юдаизма и с някаква „международна еврейска конспирация“. Писан е по-скоро в масонска ложа или в свързано с масоните тайно общество, в чието име присъства думата „Сион“.
2. Не е задължително оригиналната творба, върху която се основава печатният вариант на „Протоколите“, да е била бунтарска или предизвикателна като език. Твърде възможно е обаче да е включвала програма за превземане на властта, за внедряване на масони в управлението, за контрол над обществените, политическите и икономическите институции. Подобна програма напълно се покрива с представите ни за дейността на тайните общества през Ренесанса, както и на общество Светото тайнство и организациите на Андрея и Нодие.
3. Оригиналният текст, върху който се основава печатният вариант на „Протоколите“, е попаднал в ръцете на Сергей Нилус. В началото той няма намерение да хвърля сянка върху юдаизма. Обратното, занася го на царя, за да дискредитира езотериците в неговото обкръжение — хората около Папюс, мосю Филип и други, членуващи във въпросното тайно общество. Преди да иде при Николай обаче, Нилус сигурно е „редактирал“ текста и го е направил по-жлъчен и бунтарски. След като царят го изгонва, Нилус публикува в печата „Протоколите“ в редактирания от него вариант. С това обаче не постига своята първоначална цел: да компрометира Папюс и мосю Филип. Затова пък успява в друго — разпалва антисемитизма. Макар стрелите му да са насочени главно към Папюс и мосю Филип, Нилус мрази и евреите.
4. С други думи, публикуваният вариант на „Протоколите“ не е пълен фалшификат, а по-скоро сериозно редактиран текст. Въпреки поправките се забелязват и следи от оригиналния вариант — както в палимпсест167 или в някои пасажи от Библията. Тези откъслеци — за някакъв цар, папа, световна църква и Сион — явно не са значели нищо за Нилус. Той определено не си ги е измислил и сам. Ала тъй като е бил прост човек, ако ги е имало вече в текста, не е виждал причини да ги махне. Макар и несъвместими с юдаизма, тези пасажи определено имат връзка с тайните общества. Както научихме по-късно, те са били — и все още са — от огромно значение за Братството от Сион.
Хиерон от Златната долина
Докато правехме своето проучване, се появяваха нови и нови „Документи на Братството“. Някои от тях — издадени с подръчни средства като „Тайните досиета“ и предназначени за тесен кръг читатели — си набавяхме чрез приятели във Франция или чрез Националната библиотека в Париж. Други излизаха като книги, предназначени за широкия читател.
166
Ibid. N 24.
167
Писмен паметник, чийто първоначален текст е заличен, за да се използва повторно пергаментът. — Бел.ред.