Корона от мечове
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #7
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Корона от мечове». Краткое содержание книги:
— Очите да ми изгори дано — измърмори Даврам. — Това никога не си ми го споменавала, Мелайне. Лейди Каралайн и лорд Торам са вдигнали стан извън града, и то заедно с върховния лорд Дарлин? О не, не са дошли заедно току-така, точно в този момент. Това е все едно гнездо на усойници на прага ти.
— Нека алгай’д’сисвай потанцуват — отвърна Баел. — Мъртвите усойници не хапят.
Самаил винаги беше най-добър в отбрана. Това бе паметта на Луз Терин, от Войната на Сянката. Да, при двама души в един череп трябваше да се очаква, че паметта им ще се рее от единия към другия. Дали Луз Терин не си спомняше как е подкарал овцете на паша или сече дърва за огрев, или хвърля зърно на кокошките? Ранд успя да го чуе смътно как ръмжи за гибел и за разруха — мислите за Отстъпниците винаги довеждаха Луз Терин до ярост.
— Дейра т-Башийр казва истината — каза Баел. — Трябва да продължим по пътя, по който сме поели, докато не бъдат унищожени или враговете ни, или ние.
— Не точно това имах предвид — отвърна сухо Дейра. — Но си прав. Вече нямаме никакъв избор. Докато не бъдат унищожени или враговете ни, или ние.
Смърт, разруха и лудост се понесоха в главата на Ранд, докато оглеждаше картата. Самаил щеше да се озове при тези укрепления веднага щом армията тръгнеше на щурм, Самаил със силата на един Отстъпник и знанията от Приказния век. Лорд Бренд, така се бе нарекъл сам, един от Съвета на деветимата, и „лорд Бренд“ го наричаха всички, които отказваха да признаят, че Отстъпниците са на свобода, но Ранд го познаваше. С паметта на Луз Терин знаеше лицето на Самаил, и кътните му зъби познаваше.
— Какво възнамерява да прави Диелин Таравин с Наен Аравн и Еления Саранд? — попита Доринда. — Да си призная, това затваряне на хора не го разбирам много.
— Какво прави едва ли е толкова важно — каза Даврам. — Това, което ме притеснява, са срещите й с онези Айез Седай.
— Диелин Таравин е глупачка — промърмори Мелайне. — Вярва на слуховете, че Кар-а-карн е коленичил пред Амирлинския трон. Тя и косата си няма да среши, ако Айез Седай не й разрешат.
— За нея грешиш — сряза я Дейра. — Диелин е достатъчно силна, за да управлява Андор. Доказа го при Арингил. Разбира се, тя се вслушва в Айез Седай — само глупак би пренебрегнал Айез Седай, — но да се вслушваш още не означава, че се подчиняваш.
Фургоните, докарани от Думайски кладенци, трябваше да се претърсят отново. Дебеличкият малък мъж — ангреалът, трябваше да е някъде там. Никоя от избягалите Сестри нямаше откъде да се досети какво е. Освен ако някоя не го беше пъхнала в кесията си като спомен от Преродения Дракон. Не. Трябваше да е някъде из фургоните. С него щеше да е повече от равностоен на всеки Отстъпник. Без него… Смърт, разруха и лудост.
Изведнъж всичко, което бе чул дотук, нахлу в ума му.
— Какво? — викна той и се обърна рязко към тях.
Те го загледаха слисано. Отпуснатият се до вратата Джонан се изпъна, Девите настръхнаха и вдигнаха тревожно очи към него.
Мелайне опипа един от костените си гердани, изгледа с решимост Баел и Даврам и каза:
— Има девет Айез Седай в един хан, „Сребърния лебед“, в онова, което Башийр нарича „Новия град“. — Думата „хан“ я изрече някак непривично, както и „град“ — преди да прекоси Драконовата стена ги беше срещала само в книгите. — Двамата с Баел казват, че трябва да ги оставим на мира, освен ако не предприемат нещо срещу теб. Смятам, че вече си свикнал да очакваш Айез Седай, Ранд ал-Тор.
— Вината е моя — въздъхна Башийр. — Ако има вина тук. Макар че не разбирам какво очаква да направим Мелайне. В „Сребърния лебед“ преди месец отседнаха осем Сестри, точно след като ти замина. От време на време идват едни и си отиват други, но никога не остават повече от десет едновременно. Държат се настрана, не създават никакви неприятности и доколкото знаем двамата с Баел, не задават никакви въпроси. Няколко Червени Сестри също идваха в града; на два пъти. Ония в „Сребърния лебед“ винаги са със Стражници, но тези — никога. Сигурен съм, че са Червени. Идват по две — по три, разпитват за мъже, тръгнали за Черната кула, и след някой и друг ден си заминават. Без да научат кой знае какво, бих казал. Тази Черна кула е като истинска крепост, колкото до пазенето на тайни. Никоя от тях не е създавала неприятности и аз бих предпочел и ние да не ги закачаме, освен ако не се наложи.