Потъването на Япония
- Автор: Комацу Сакьо
- Язык: болгарский
- Переводчик: Елза Димитрова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Потъването на Япония». Краткое содержание книги:
И все пак ще възникнат много тревожни въпроси… Какво ще правят тези хора след завършването на строителните работи? Какво влияние ще окажат върху бъдещето на страната?
— И въпреки това не съм съвсем сигурен дали ще е възможно веднага преселването на сто хиляди души — премиерът поклати глава. — Когато емигрантите станат един милион, ще е необходимо специално законодателство. Мисля, че вие сте установили съответните контакти с ООН?
— С Генералния секретар на ООН вече имахме три частни срещи. С ЮНЕСКО контакт още не е установен. Вече имаме връзка с постоянните представители на Съвета за сигурност. Надяваме се, че ООН ще съумее да призове народите към изпълнение на техния международен „морален“ дълг, но е съмнително дали ще може да вземе бързи и ефективни мерки. В момента се водят преговори с президента на САЩ, а също така и с държавните глави на някои южноамерикански и африкански държави. Желателно е да изселим поне няколкостотин хиляди души, да ги предпазим от това, което ще ги сполети. Разбира се, това е наше едностранно желание. И сега… не аз, цяла Япония моли на колене за помощ вас и вашата страна, целия свят. Спасете живота на нашия народ!… Ние сме на границата на гибелта…
Старецът говореше със силно вълнение, сякаш след секунда щеше да се разридае и да падне на колене пред премиера. Но той седеше съвършено изправен, с прибрани колене, върху които ръцете му лежаха спокойно. А на лицето му бе застинала лека усмивка. Само в очите му гореше трагична молба. „Поразително за нашия век самообладание!“ — помисли си министър-председателят на Австралия. То е характерно за този загадъчен народ… така наречената „източна усмивка“, която скрива всяка проява на чувства. Никога не можеш да разбереш до каква степен е развълнуван един японец.
— Всичко това звучи невероятно — премиерът дълбоко въздъхна, сякаш искаше да скрие, че му е трудно да диша, и загаси цигарата в пепелника. — Нима Япония, подобно на някогашната легендарна Атлантида изчезва под водата? Учените във вашата страна потвърждават ли го с пълна отговорност?
— Нищо определено не мога да кажа — лицето на стария за първи път изрази страдание. — Проблемът се изучава при строга секретност. Народът не знае още нищо. Вие сами можете да си представите до какво вълнение и безпорядък ще доведе всяко невнимание. Хората са много разтревожени след последното земетресение. Народът е толкова неспокоен, че няма време да мисли за най-страшното. Единственото нещо, което мога да ви съобщя, е, че има седемдесет процента вероятност катастрофата да стане до две години. Това е всичко, което ми е известно. За уточняване на прогнозата се изисква време. Но положението непрекъснато се влошава и срокът се скъсява. Ясно е, че сме закъснели много с нашите планове. С всеки изминат ден се убеждаваме в това.
— Разбирам ви добре, господин Нодзаки — премиерът сложи огромната си космата ръка върху слабото рамо на стареца. — Ще направим всичко, което е по силите ни. Обещавам ви. Ще се опитам да разговарям и с някои държавни глави на страните, които влизат в Британската общност на нациите. Във всеки случай, ще препоръчам да ви се окаже помощ. А ние, като най-голяма и най-близка до вас страна, ще се постараем да направим всичко, което е във възможностите ни.
— Благодаря ви — старият човек се поклони с глава. В очите му блеснаха сълзи. — Ще остана за известно време в Японското посолство. Много се надявам на великодушието на Ваше превъзходителство и на високия хуманизъм, който вие постоянно проявявате пред целия свят.
— А започнахте ли преговори със Съветския съюз? — попита стопанинът на вилата. — Тази страна заема обширна територия в Азия.
— Мисля, че вече за започнали — кимна Нодзаки. — Честно казано, не разбираме добре тази велика страна, но се надяваме на нейните исторически заслуги при решаването на проблема за националните малцинства. Позволете да предам нещо на Ваше превъзходителство от името на нашия премиер-министър — каза старият Нодзаки, като стана от мястото си — или по-точно от нашата страна, за да си спомняте за нас.
Той взе от масата, която беше в ъгъла на стаята, висока, почти петдесетсантиметрова кутия и вдигна капака й.
— Това е… — премиерът, който имаше познания върху древното източно изкуство, за миг замря, а после си сложи очилата. — Великолепно. Около тринадесети век?…
— Точно така. От началото на периода Камакура е. Тази статуетка на Буда, макар и да не е регистрирана като национално съкровище, може да бъде причислена към него — тихо каза старецът. — Ние я купихме от един провинционален будистки храм. Такива предмети понякога се срещат в отдалечените префектури на Япония. Искам да ви я подаря за спомен.