Потъването на Япония
- Автор: Комацу Сакьо
- Язык: болгарский
- Переводчик: Елза Димитрова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Потъването на Япония». Краткое содержание книги:
— Предполагам, че ви е известно, че през последните десет години населението на Австралия се увеличи с един милион. Напоследък то надвишава дванадесет милиона — каза премиерът, като се разхождаше по килима.
— Всичко това ми е известно — изведнъж заговори старецът, като гледаше с ясен, пронизващ поглед. — И в Япония през последните десет години населението се увеличи с около осем милиона. Сега общият брой достига сто и десет милиона.
— Около десет пъти повече в сравнение с нашата страна — министър-председателят се намръщи.
— Но ако се съпостави гъстотата на населението, тя е повече от двеста пъти по-голяма. Площта на вашата страна е седем милиона и седемстотин хиляди квадратни километра, т.е. превишава двадесет пъти площта на Япония…
— Но, както ви е известно, повече от седемдесет процента от тази площ е безплодна пустиня.
Какъв ли смисъл има да се говори за това, мислеше си премиерът, като гледаше през прозореца. В още светлото синкаво — лилаво небе се издигаше червената луна.
— Япония — отново промърмори той — е страна на чудесата. Най-голямата индустриална страна в западната част на Тихия океан. Ние се намираме на една и съща географска дължина с вас. Навярно си спомняте темата на австралийския павилион на ЕКСПО–70. Нашата страна се готвеше за сътрудничество с вашата — смятахме да се възползуваме от финансовата и индустриалната ви сила. Вие участвувахте в разработването на железните руди в северната част на Австралия, на нефта във вътрешността… И голям брой ваши автомобили „Тойота“, „Нисан“, „Мацуда“ кръстосват страната ни. Засега у нас живеят шестдесет хиляди японци…
— Зная — кимна Нодзаки, — през последните двадесет години Австралия беше наш много добър партньор. И ние високо ценим вашия личен принос в тези отношения.
— В такъв случай — премиерът драсна клечка кибрит — на каква цифра разчитате?
— На първо време един милион — сякаш между другото отвърна старецът. — А после, ако е възможно, може да увеличим до два, а може и до пет милиона…
Премиерът мълчаливо запали цигара и запуши. Пет милиона?! Та това е четиридесет и пет процента от сегашното население на Австралия. Една трета от страната ще се превърне в територия на жълтата раса.
— Е, да речем, един милион — това е осем процента от общия брой на населението — каза премиерът, като изпусна кълбо гъст тютюнев дим. — Това… за две години?…
— Ако е възможно по-бързо — върху лицето на стареца за първи път се появиха следи на дълбоко страдание. — Желателно е още тази година да започне частично преселване. Поне първите сто хиляди души. Под предлог да се развиват девствените райони във вътрешността на страната…
— Страхувам се, че ще бъде много сложно — за първи път по време на тази среща се намеси стопанинът на вилата. — Парламентът може да не се съгласи да приеме такъв брой емигранти, ако не му разкрием картите си. Във всеки случай ще е необходимо време.
— Защо? — премиерът замахна с цигарата, сякаш някаква мисъл внезапно го озари. — Например за трансконтиненталната железопътна линия.
— Наистина — съгласи си домакинът. — Още повече, че проектът не е напълно разработен. Ще направим държавна заявка за договор с Япония при изгодни за Австралия условия…
— Преди това вероятно ще трябва да се сключи договор с Япония за съвместно развитие на вътрешните райони или нещо подобно, за да се разшири действуващото в момента съглашение за икономическо сътрудничество между нашите две страни.
— Може и да не успеем — каза старецът. — А какво ли ще стане, ако по най-бързия начин утвърдите проекта за строителството, като получите кредит от Япония на най-изгодни условия. Разбира се, Япония ще ви предостави техника и специалисти. Само да съумеете за половин година да прокарате това решение през парламента…
Заслужава си да се заемем с предложението, помисли си премиерът. Несъмнено, това е изключително изгодна за нас сделка. Ще получим висококвалифицирани и прилежни работници, с модерна техника и строителни материали… А когато тези хора няма да могат да се завърнат в родината си след катастрофата, Австралия ще изгуби кредитора, с когото би трябвало да се разплаща.