Потъването на Япония
- Автор: Комацу Сакьо
- Язык: болгарский
- Переводчик: Елза Димитрова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Потъването на Япония». Краткое содержание книги:
„Изследванията на професор Тадокоро никога не са се ползували с доверие сред научните кръгове в Япония. Дори му се наложи да работи в групата по стратегически изследвания към Американския военноморски флот. Настоящото изказване поставя под съмнение дали е с ума си. Само така можеше да се обясни, че в такъв труден за нашия народ час той се стреми към евтина популярност. Такива хора трябва да се държат под наблюдение, защото, изказвайки пълни нелепости от гледна точка на науката засилват тревожното състояние на масите…“
По-нататък следваха беседи с директора на фирмата за недвижими имоти, с домакиня, с популярна артистка, с писател — фантаст… С други думи, статията беше написана така, че да подчертае фантастичността и пълната несъстоятелност на теорията на професора.
— Преди за оповестяване на държавна тайна без коментари биха го арестували и хвърлили в затвора — каза младият възпълен майор от щаба на армията.
— А какво е станало с професора? — като потискаше раздразнението си, попита Онодера.
— Вчера в пияно състояние се явил в Управлението по метеорология и чрез участниците в „Програма Д“ изпратил молба за уволнение. Очевидно, не му е удобно да се яви тук.
„Бил е в Управлението по метеорология?“ — Онодера сви рамене в недоумение.
— Ако той си отиде от нас, ще стане съвсем невъздържан в изказванията си — забеляза сътрудникът от НИИ към Силите за самоотбрана.
— Ето защо не трябва да се работи с цивилни! — високомерно обяви майорът, като гледаше Онодера право в очите. — Те са напълно лишени от чувство за отговорност, дори и когато родината е в опасност. Би трябвало да бъде съвсем изолиран.
— Казват, че някой от ръководството е отишъл да го уговаря…
— Нима може да се вразуми такъв цивилен дивак? Когато се любезничи с такива типове, те точно тогава започват да се надуват.
— Почакайте — намеси се Онодера. — В тази статия професор Тадокоро изказва своето лично мнение, той не споменава нито за програмата, нито за щаба.
— Какво от това, след време репортерите ще достигнат и до нас.
— Те и без това се вълнуват — каза младото момче. — В момента сътрудниците на органите за безопасност са по петите на професора. А той? След обяд ще се появи и по телевизията.
— Как така по телевизията? — смръщи вежди майорът. — По коя програма?
— В следобедната програма за масовия зрител.
— Говедо! — изруга майорът, като удари с юмрук по масата. — Трябва да го спрем! Да се заповяда на контраразузнаването!
— Контраразузнаването ли? — засмя се един от сътрудниците, служител в Министерството на външните работи. — Всяко недоверие към професора може да доведе до обратни резултати. Нека да оставим всичко така, както е, сякаш не сме видели и чули…
— Нищо не разбирам — промърмори Онодера. — Защо професорът е решил да публикува своята теория?… И то така внезапно…
В този момент четиримата се обърнаха към него, като че ли едва сега си спомниха, че той е работил с професора още когато нямаше „Програма Д“.
— Може би от уязвено самолюбие? — предположи сътрудникът от Министерството на външните работи. — Трябва да признаем, че в случая професор Тадокоро излезе пророк. Той пръв отвори очите на правителството. Но когато беше признато, че неговото откритие е от „държавна важност“ и беше подготвен оперативен план, професор Тадокоро бе лишен от водещата роля. Нали след като се създаде „Група Д“ професорът нямаше с какво да се занимава. На мен ми се струва, че най-силното му желание беше да докаже правилността на своята прогноза. Той разглеждаше това явление от чисто научна позиция, без ни най-малко да се грижи за съдбата на Япония. Въобще професорът е типичен учен — чудак, при това от изостанал тип, който не е в състояние да се справи с компютър, не познава системния анализ. Разбира се, той вече не е стожер на плана, а му се е искало да остане централна фигура. Той може би си е представял работата по този план като наблюдение върху „великата трагедия на природата“. Но в случая не става въпрос за слънчево затъмнение. Когато това дело започна да получава конкретни очертания и задачи, той се озова вън от „играта“… Като последица — „крушение“ на неговите честолюбиви надежди и този последен взрив.
— Може би го е вбесил фактът, че Наката е поел водещата роля? — каза младият мъж. — Момчетата често са чували как професорът се кара с него.