Потъването на Япония
- Автор: Комацу Сакьо
- Язык: болгарский
- Переводчик: Елза Димитрова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Потъването на Япония». Краткое содержание книги:
Пръстите на Юкинага, които до този момент държаха здраво сакото, започнаха леко да се отпускат. Той пребледня още повече, цялото му тяло се разлюля и покри лицето си с ръце. Едва сега Онодера имаше възможност да застане между тях.
— Тадокоро-сан… — запъна се за секунда Наката — по собствена инициатива започна да прилага тактиката „с открити карти“.
— Ролята на „клюкар“, който разгласява тайната и я поднася на журналистите от ежедневниците?
— И предаването по телевизията… — Наката смутено отвърна поглед от Онодера. — Не очаквах, че до такава степен ще се вживее в ролята… Много скоро ще стане немислимо да крием повече с какво се занимаваме. Затова решихме да прибегнем до такъв банален метод — с малки намеци да разгласим тайната и да изследваме реакцията. Моята идея беше да подадем информацията във възможно най-скандален вид, като за целта трябваше да изберем някакъв авторитетен седмичник… Но още не бях успял да съставя конкретен план на действие, когато…
— Искате да кажете, че Тадокоро-сенсей е избрал по своя воля скандалната роля?!
— Да, той сам… — Наката се запъна. — Ефектът надмина нашите очаквания. Това, разбира се, беше само негова заслуга. Истина е, че и аз не очаквах да отиде толкова далече…
Онодера почувствува, че огромна буца е застанала в гърлото му. Ето какво било! Когато вече наближава моментът да се разкрие тайната, тогава ученият, който имаше вид на „чудак“, почти смахнат и ползващ се в научните кръгове със съмнителна репутация, публикува по собствена инициатива сензационна статия в масов седмичник. По такъв начин, от една страна, информацията се възприема с ограничено доверие, като обикновена сензация… А показването на професора по телевизията беше един чудесен край на тази статия. От друга страна, все пак хората се докосват до един неизвестен и тревожен факт… И започват да се адаптират към него…
— Казваш, че Тадокоро-сенсей сам, по собствена инициатива е предприел… — каза Онодера. — Струва ми се, че започвам да разбирам.
— Той е странен, но е велика личност — каза Наката, като се облегна на масата. — Той няма семейство, а това е съществено… У него няма стремеж нито към собствено положение, нито към слава…
— Работата не е в това! — категорично заяви Онодера. — Действително той никога не е мислил за престиж, за него това няма стойност. На мен ми се струва, че в случая главна роля е изиграло чувството му за горчивина.
— Горчивина? — обърна се стоящият до прозореца Юкинага. — От какво?
— От това, че именно той направи откритието — Юкинага и Наката потресени гледаха Онодера. В настъпилата тишина се долови леко дрънчене на стъкла. В този момент никой не обръщаше внимание на малките земетресения.
„Сега — помисли си Онодера — Тадокоро-сенсей е в полицейския участък… Този велик човек… Разбира се, веднага ще го освободят, но какво ли ще прави след това?“
— Да предположим, че професорът временно е отвлякъл вниманието на обществеността от нашия план, от съществуването на нашия щаб… Но дали ще се върне при нас?… Или може би смята, че всичко вече е дал и е приключил своята работа?
— Той сам си затвори вратата. Никога не съм и помислял, че е способен на скандал в телевизионния център — тъжно каза Наката. — Иска ми се все още да остане някаква връзка между нас. Може би старият Ватари всичко ще изглади…
— А, старецът в Хаконе… — намръщи се Онодера. — Тук съобщиха ли? Вулканичният пояс Фуджи, на юг…
— Ах, да! Извинявай, едва не забравих — Наката изплашено погледна към Онодера. — Преди час ми го донесоха. Още ли не си го видял?
Наката извади сгънат на четири вестник. На страницата за обявления имаше едно, което беше очертано с червен молив:
На вниманието на Онодера Тошио „Мама почина. Веднага си ела в къщи. Твоят по-голям брат“
Това беше така внезапно, че Онодера се учуди, че не почувствува никаква болка.
— Възрастна ли беше майка ти? — попита Наката. — Сигурно отдавна не си я виждал.
— Шестдесет и осем — шестдесет и девет годишна — тихо проговори Онодера. — След смъртта на баща ми съвсем грохна. Вероятно сърцето…
— Замини, нали си родом от Кансай — каза Юкинага, като посегна към телефонната слушалка. — От Ацуги до Итами всеки ден има транспортен самолет на Силите за самоотбрана. Замини с него.
— Около вулкана Фуджи е обявено извънредно положение — каза пребледнелият Куниеда. — В отделни участъци е започнала да се отделя пара. Всички от метеорологичната станция са евакуирани, останали са само няколко души за извънреден случай.