Потъването на Япония
- Автор: Комацу Сакьо
- Язык: болгарский
- Переводчик: Елза Димитрова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Потъването на Япония». Краткое содержание книги:
От вълните се вдигна облак от капчици. Онодера трябваше да облече дъждобран. Едва седна в надуваемата лодка и тя веднага се заклатушка. Той здраво се хвана за борда. С труд се добраха до вратичката на хидроплана, натовариха непромокаемите чували с материалите от изследванията и моторите зареваха. След малко вече се рееха над „Йошино“.
Онодера премина през тесен, почти задръстен от апаратура коридор и влезе в радиокабината, където беше Катаока.
— Юкинага-сан помоли, ако можеш да се освободиш и да присъствуваш довечера на извънредното съвещание на щаба — каза Катаока — Ще изпратите ли „Кермадек“ на ремонт? Чух те, че говореше със „Серю-мару“.
— Напред, отляво по курса, изригване! — изкрещя високоговорителят. — Взрив…
Всички се хвърлиха към илюминаторите. Над тъмнозеленото море като петна се виждаха разпокъсаните от силния западен вятър късове бели облаци. Точно под тях от океана изригваше като джина от лампата на Аладин жълто-кафяв стълб дим, който се разширяваше и се издигаше все по-нагоре, разкъсвайки кълбестите облаци. Дори тук, на височина пет хиляди метра, въздухът се разтресе от взрива, а по повърхността на водата в пушека играеха огнени езици. Съвсем ясно се виждаше, че от издигащия се стълб дим във водата се сипеше нещо белезникаво — навярно пепел и пемза. Във въртящия се смърч от дим, гъст и лепкав проблясваха пламъчета. Вулканични бомби и пемза покриха повърхността на морето. На кръгове започна да се разпространява слаба цунами.
— Скалата Смит ли е? — попита Онодера.
— Не, Аогашима — отговори Катаока. — Второто голямо изригване от вчера. Вероятно островът ще изчезне.
— Остров Аогашима? — ококори очи Онодера. — А хората?
— На този остров живееха около двеста и седемдесет човека, вероятно всички са се удавили. Може би има някой, който е успял да се спаси с рибарска лодка, но не сме проверили.
— Оставихте ги на произвола на съдбата?
— В околността на този остров почти нямаше кораби. Точно десет минути след радиограмата от острова за появилите се признаци за изригване, самолет от гражданската авиация съобщи, че то вече е започнало — поясни Катаока с почти безизразен глас. — За разлика от Хатиджо, Аогашима е встрани от морските линии.
И така ще бъде до безконечност, мислеше си Онодера, като усещаше остър хлад в стомаха. Аогашима все още е цвете. Мащабите на следващите земетресения и взривове ще бъдат стотици хиляди, дори милиони пъти по-големи…
— От целия вулканичен пояс Фуджи изригнаха пламъци — Катаока кимна към илюминатора. — Наистина, той и преди е показвал признаци за активизиране, но не в такава степен.
Хидропланът достигна осем хиляди метра и продължаваше да се издига. Далече на север островите оредяха и скоро се откри съвършено чиста повърхност, която се разстилаше под ясното небе. Хидропланът продължи да лети на север, като от време на време правеше кръгове наляво или надясно. Пред илюминаторите се откри цялата верига острови Идзу, която се простираше от север на юг. От пет от тях, високо в небето се издигаха тъмни стълбове дим. Тези стълбове се пречупваха от западния вятър и сякаш представляваха гигантска военна флотилия, която се движеше на север. А в действителност цялата верига от острови се гърчеше в конвулсии, преди да изчезне в тъмната пустиня на океана. Онодера неволно прикри очите си с ръце. Когато ги отвори, видя в далечината като бял призрак силуета на Фуджи, с пълзящи по склоновете леки облаци. Тази прекрасна с белотата на пресния си сняг планина, сякаш плаваше в прозрачния зимен въздух. Нима имаше на света такава сила, която бе способна да наруши, да оскверни този неземен покой? Като издигаше стълбове черен дим, строената долу флотилия се движеше на север, към благородната планина. Огромният огнен змей, притаил се на много голяма дълбочина под океана, сега изригваше огън, дим, пара и пепел и с всяка секунда се приближаваше към Фуджи, символа на Япония…
— Височина девет хиляди и деветстотин метра — съобщи високоговорителят. — Преминаваме към хоризонтален полет.
— Как е? — обърна се Катаока към електронния инженер.
— Държи се чудесно — отговори възрастният мъж, който се занимаваше с някакъв голям прибор. — Ако върви все така, за в бъдеще ще е възможно да работи много добре и на височина петнадесет-двадесет хиляди метра.
— Гравитомер тип Т — обясни Катаока на заинтересувалия се Онодера. — Съвместна разработка на геолабораторията на Токийския държавен университет и Лабораторията за въздушни снимки към Института по национална картография. Нашата страна създава най-съвършените прибори от този тип. Неслучайно в Япония за първи път в света бяха забелязани гравитационни изменения от клатещ се кораб. И мисля, че такъв прибор, който да работи на височина десет хиляди метра, също никой не притежава. Абсолютно електронизиран е. Ето тази приставка отстранява всички смущения. Днес го изпробваме за първи път, но много скоро такива прибори ще бъдат монтирани и на други два самолета.