Потъването на Япония
- Автор: Комацу Сакьо
- Язык: болгарский
- Переводчик: Елза Димитрова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Потъването на Япония». Краткое содержание книги:
Когато Нодзаки си отиде след като се уговориха да се срещнат след два дни в същата вила, премиерът с видимо удоволствие се зае да разглежда тази тридесет и пет — тридесет и шест сантиметрова статуетка на Буда.
— Изглежда, тайно започват да изнасят културните си ценности — каза домакинът. — Тази година в Америка и Европа ще се състоят три изложби на древно японско изкуство. Ще бъдат изнесени изключително редки предмети. Това не се прави случайно. И ред други ценности вече са продадени или подарени извън страната. В последната минута няма да им бъде до тяхното спасяване.
— Няма ли да е добре да се купят два-три японски храма сега — промърмори премиерът. — Нали в Япония има толкова много древни постройки, които не бива да загинат.
— С това трябва да се побърза, защото в подобни случаи американските музеи и фондации действуват изключително оперативно.
— Колко хубаво би било, ако можехме да приемем само статуетки — въздъхна премиерът, като си свали очилата. — Но един, два милиона японци… Какво да ги правим… А ако дойдат пет милиона, в нашата страна ще се образува още една самостоятелна държава. Необходими са им жилища, храна… При това и броят им непрекъснато ще се увеличава. И жизненият им стандарт е висок…
— Не мога да си представя каква форма би могло да получи това… Дали ще бъдат лагери за бежанци, или някакви своеобразни лагери, трудно е да се каже… Едно е ясно, че поемаме изключително тежко бреме… — стопанинът поднесе на премиера чаша. — Най-добре е да ги изолираме. Дълбоко във вътрешността на страната има девствени райони. Да разпръснем там пет милиона и да ги използуваме за разработване на пустинята…
— Въпреки това как е възможно да бъдат преселени сто и десет милиона души? Кой в света ще приеме такъв огромен брой хора? — Премиерът недоумяващо втренчи поглед в пространството. — Само за миг се постави на мястото на ръководителите на тази страна, на мястото на човека, който е отговорен за съдбата на своята родина. Ти какво би могъл да направиш? Представи си само колко кораби са необходими!…
— Сигурно на повече от половината няма да може да им се помогне. Ще трябва да се вземе жестоко решение — каза стопанинът, с вид, сякаш искаше да внуши сам на себе си. — А тези, които ще имат възможност да се преселят, ще станат бреме за целия свят… И преследвания… гонения, ненавист… И между самите тях не всичко ще бъде гладко, ще се борят за живот, като се унищожават един друг… И родината им няма да я има… Тя няма да съществува повече на земята… Ще им се наложи да изпият горчивата чаша на страданията до дъно. Да, на този народ, който бавно градеше своята история върху малките изолирани острови, ще се наложи да изпита страшни мъки…
5
Когато влизаше в стаята на общия отдел на щаба, Онодера изведнъж почувствува, че нещо не е наред. Сътрудниците се бяха събрали около масата и разговаряха много оживено.
— Какво се е случило? — попита той един от тях, като си сваляше сакото.
— Не знаете ли? — Сътрудникът вдигна учуденото си лице към Онодера и му подаде списанието. — Снощи излезе от печат…
Това беше седмичник, който се издаваше от твърде уважавано издателство. Списанието беше доста изпомачкано и оръфано, което показваше, че е минало през много ръце. Веднага се хвърляше на очи едно сензационно заглавие, написано с огромни букви:
„Японският архипелаг потъва?! — Предсказва професор Тадокоро, най-известният специалист в областта на вулканологията“.
Онодера почувствува, че пръстите му, които държаха списанието, неволно се свиха в юмрук и въпреки че усети как започна да пребледнява, зачете. Вълнението му пречеше да улови смисъла на прочетеното. В статията почти напълно, с някои малки изопачавания се излагаше теорията на професор Тадокоро.
— Оповестяване на държавна тайна! — избухна момчето до него. — Може и да е голям учен, но в момента е формен дивак. Според мълвата е проговорил в пияно състояние.
Професор Тадокоро — пиян… Половин година, откакто го познаваше, Онодера не го беше видял нито веднъж да пие…
Като прочете внимателно статията, той забеляза, че професорът нито открито, нито косвено споменаваше „Програма Д“ и нейния щаб. В статията имаше и коментар на Управлението по метеорология, според който действително в ядрото на Японския архипелаг са се концентрирали земетресения и забележимо са се активизирали планинообразувателните процеси, а също така се извършва и преместване на земната кора в съответствуващите участъци. В момента се полагат всички усилия за изучаването на възможните бъдещи стихийни бедствия. Съвременната наука обаче не смята потъването на Японския архипелаг на дъното на океана за реално явление. Статията завършваше с интервю на известния учен Оидзуми, който казваше: