Потъването на Япония
- Автор: Комацу Сакьо
- Язык: болгарский
- Переводчик: Елза Димитрова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Потъването на Япония». Краткое содержание книги:
— Всички те са такива, тези необуздани учени — включи се майорът. — Никакви задръжки. Направят някакво откритие и се шашардисат от радост, а към интересите на правителството нямат никакво отношение.
„Не, всичко това не е истина! — Онодера не можеше да се съгласи с тях. — Тадокоро-сан не е такъв човек. Да, той е учен, но не е «безумен учен», а още по-малко «учен — чудак». Той носи в себе си широка, открита към света душа. Това не е представител на официалната наука, отгледан в кула от слонова кост. Но защо, защо се е държал така странно?“…
— Елате бързо тука! — извика някой от съседната стая. — Тадокоро се е сбил със своя събеседник! По телевизията ги показват!
— Какво? — оживиха се всички. — С кого?
— С професор Ямаширо, а сега бият говорителя, който се спусна да ги разтървава.
— Друго не би следвало и да се очаква! — отбеляза някой.
Онодера ядосано се обърна, но не видя кой се бе обадил последен. Той не отиде да гледа предаването, а продължи да стои до масата. „Какво става?…“ — беззвучно прошепна той. Пред очите си виждаше лицето на професор Тадокоро. Широко, некрасиво, но безкрайно печално — лице на човек, привикнал да съзерцава природата и да разкрива не малко нейни тайни. Онодера със свито сърце си спомни какво каза професорът на Юкинага за него: „Можеш да му се довериш“. И самият той бе проникнат от дълбоко доверие към професора. Те бяха заедно на десет хиляди метра дълбочина и заедно видяха това, което никой не бе виждал. Изобщо професорът е видял много и много знае… Той е проникнал дълбоко не само в душата на природата, но и в душата на човека. Прекрасно разбира какво е това общество и как се строи то. На него му е чужда борбата за власт, както и всякаква голяма разправия, която не води до нищо. Честолюбие, слава, не го вълнуват. Той притежава своите „велика природа“ и „душевна широта“, винаги е готов да отстъпи доброволно място на другия. Всичко това Онодера усещаше подсъзнателно. И какво се бе случило с него изведнъж? Или той наистина е „безумец“, „чудак — самотник“, който не може да свикне с това заядливо като свекърва общество?
— Изглежда, са арестували професор Тадокоро — извика някой.
— Какво каза? — Онодера неволно се хвърли към него, като го хвана за раменете отзад. — Защо са го арестували? Защо?
— В приемната на телевизионния център отново се е сбил с някого. Детективът, който случайно бил там, го заловил на местопрестъплението — отговори младият мъж. — Казват, че професорът пак бил пиян.
Всички заговориха с възбудени гласове. Онодера почувствува, че не може повече да остане тук, и излезе в коридора. Там той се сблъска с Юкинага.
— Да вървим! — Юкинага го хвана за ръката. Лицето му беше бледо, леко потреперващо и нервно, а очите горящи. — Да вървим, ти казвам! Тази измет Наката трябва да бъде пребита, разбираш ли?…
— Но какво ви е, Юкинага-сан? — Онодера го гледаше с широко отворени очи. Той никога не беше виждал този спокоен, издръжлив, доброжелателен и сякаш не съвсем решителен учен така възбуден. — Успокойте се, моля ви — пелтечеше той, като се стремеше да си освободи ръката. — Вие искате да набием Наката-сан, а професор Тадокоро е арестуван…
— Именно затова. Няма да простя на този тип. Той доведе професора до такова състояние.
Юкинага рязко отвори вратата на кабинета и тръгна право към Наката. Сътрудникът, който се намираше там, изплашено се огледа. Онодера сложи ръка на рамото му и решително го изтласка навън. Юкинага вече беше хванал Наката за реверите на сакото. Ръцете му трепереха. „В такова състояние човек не може да се бие“ — мислеше си Онодера, като гледаше гърчещото се лице на Юкинага.
— За какво Тадокоро-сан… — каза Юкинага, като се задъхваше. — Ти… измет…
— Аз не съм го молил за това — отговори Наката със своя обикновено спокоен тон. — Той сам, по собствена инициатива се захвана с тази работа. Това е истината. Те поговориха със стария Ватари и изведнъж…
— Ти си бил длъжен да го спреш! — извика Юкинага. — Помисли само какво е направил той за всички нас. И е мой учител! Как си посмял да не ми кажеш…
— Знаеш ли, ако ти бях казал, ти щеше да го отклониш — Наката погледна за миг Онодера. Юкинага все още го държеше за реверите. — Откровено казано, никой не беше така подходящ за тази роля, както професор Тадокоро. Ефектът надмина очакванията ни. Не крия, че се зарадвах, когато професорът ми съобщи намеренията си. Но, повтарям, аз не съм го молил за това. Той сам знаеше какви ще бъдат последствията и въпреки това прие тази роля…
— Ти мислиш, че не разбирам как специално си го подучил…
— Нима смяташ, че е човек, който може да се поддаде на уловки? Или мислиш, че съм способен на такова вероломство спрямо професор Тадокоро?! — този път викаше Наката. — Или може би мислиш, че има друг освен него, който е в състояние да изиграе тази роля? Може би ти?