Потъването на Япония
- Автор: Комацу Сакьо
- Язык: болгарский
- Переводчик: Елза Димитрова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Потъването на Япония». Краткое содержание книги:
— Вълните са доста високи. Бъдете внимателни! Издигането е опасно — съобщиха от палубата на „Йошино“, — излизайте от люка! Закрепването на съда ще проведем под водата.
Механичните ръце на подемния кран здраво обхванаха „Кермадек“. Двамата членове на екипажа излязоха през люка на палубата и почти веднага се намокриха — морето беше неспокойно. Когато отидоха на „Йошино“, механичните ръце отпуснаха „Кермадек“. Повдигнаха го към кърмата и започнаха да го закрепват. Онодера огледа морската повърхност и забеляза, че върху доста голямо пространство отгоре плуваше пемза.
— Казват, че е изригване на рифа Кошю — обади се някой от стоящите на палубата. — Изглежда, щетите са нищожни, но защо на такова място…
— Добре ще е по-скоро да напуснем и този район — Онодера изтри лицето си с носна кърпа. — Нали чухте нашите сигнали?
— Да. Веднага щом закрепят батискафа на палубата, тръгваме.
Когато Онодера пиеше горещото кафе, което му беше сервирано в радиокабината, „Йошино“ вече се отдалечаваше от опасната зона.
— Къде се намира „Сейрю — мару“? — попита той радиста. — Можем ли да се свържем?
— На около петдесет мили на север. Да се опитам ли да го повикам?
— А как е там, на Хатиджо? — със замислено лице се обади техническият помощник, който също се беше качил в радиокабината.
— Казват, че при изригването на Нишияма са загинали около двеста души, но опасността все още не е минала. Затова пътнически и военни кораби евакуират всички жители от острова.
— Всички жители?…
— Да, най-напред учениците от началния и средния курс. Общо жителите са около дванадесет хиляди. Тръгват с дрехите, които са на гърба им. И на другите острови Идзу е също тревожно. Разправят, че хората ще бъдат евакуирани в Шидзуока…
— Дванадесет хиляди души… За тях са необходими поне три-четири първокласни лайнера.
Онодера добре си спомняше този субтропичен остров, покрит с гъста зеленина. Градините, в които цъфтяха ярки декоративни цветя, бяха оградени със стари каменни зидове от едър чакъл. Само като си представи за миг тази красота, сърцето му се сви. Дори не беше възможно да се предположи колко силно ще бъде изригването и кога ще се прекрати. Островът потъва… Непоносимо е да се мисли за това. Не е важно дали е малък, или не. Това е остров, а не просто връх на издигнала се над морето скала. Плод е на вдъхновения труд на много поколения. Жива история на мирно съществуващи дървета и хора, зверове и птици. Островът — това е приют на всяко живо същество, което е искало и е могло да се засели тук. И сега загива, умира от насилствена смърт, а неговите жители са принудени да бягат или да загиват заедно с него…
Засега един остров, но ако… Радистът прекъсна мислите му.
— Свързахме се със „Сейрю-мару“.
— Моля ви, повикайте щурмана на „Вадацуми“, Юуки, ако не е във водата.
Юуки веднага се отзова.
— Какво става на „Вадацуми“? — попита Онодера.
— Всичко е наред — отвърна Юуки. — Вече три пъти се потопявахме. Жалко, че не работим заедно.
— Възможно е скоро да бъдем заедно. „Кермадек“ се повреди и трябва да се закара на док. За това ще отиде не по-малко от седмица.
— В такъв случай ще можеш да се прехвърлиш тук — В гласа на Юуки прозвуча надежда. — Кога?…
Онодера не успя да отговори, защото постъпи друго повикване. Вероятно от самолет.
— Наблизо се намира хидроплан на Силите за морска самоотбрана — доложи радистът на офицера, който отговаряше за свръзката. — Моли да му се посочи място за кацане, за да вземе данните от изследването на дъното.
Офицерът предаде съобщението на капитана и „Йошино“ започна да намалява скоростта си.
— Онодера-сан — радистът все още поддържаше връзка с хидроплана. — При тях е Катаока, който ви моли да се присъедините към тях.
— Катаока ли? — обърна се Онодера, когато вече излизаше от кабината.
Дочу се тропот. Отгоре се разнесе глъчка. Онодера се качи на палубата. Вятърът се беше усилил и височината на вълните беше доста голяма. Четиримоторният хидроплан бързо се снижаваше към морската повърхност.
— Не е ли опасно да се каца при такова вълнение? — заинтересува се Онодера.
— Не — усмихна му се един от офицерите. — На носа на хидроплана има апаратура за погасяване на вълните. Такава машина излита и каца при височина на вълните три и половина метра. В техническо отношение нашите хидроплани са най-добрите в света.
Издигна се стълб от бял воден прах. Хидропланът легна върху морската повърхност и веднага се насочи с предната си носова част към кораба.
— Онодера-сан, спускаме лодка — извика пресипнал глас.