Магьосникът
- Автор: Кинг Стивен Эдвин
- Серия: Тъмната кула #4
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Магьосникът». Краткое содержание книги:
Спасяват се като по чудо и продължават пътя си към митичната Тъмна кула, ала Роланд внезапно осъзнава, че за да не загуби приятелите си, трябва да им разкаже за онзи болезнен период от младостта си, който досега е пазил в тайна.
Това е историята за трагичната любов между Роланд и красивата Сюзан, за приключенията му с верните приятели Кътбърт и Алан в баронство Меджис, където всеки се стреми да притежава вълшебното кълбо — частица от Дъгата на Магьосника.
— Ти сключи сделка и договор. Разменихме си хартия, консултирахме се с вещицата, получихме пари. И ти обеща! Ако това не значи нищо за такава като теб, момиченце, помни, какво означаваше за баща ти.
Очите на Сюзан отново се насълзиха и Кордилия беше доволна да ги види. Брат й беше вечен проблем, способен да създаде единствено това твърде красиво женско отроче… но можеше да й бъде от полза, дори и мъртъв.
— Сега ми обещай да не раздаваш такива погледи и ако видиш това момче да идва, мигом да се дръпнеш далече — колкото се може по-далеч — от пътя му.
— Обещавам, лельо! — прошепна Сюзан. — Кълна се.
Кордилия се усмихна. Всъщност беше доста хубавичка, когато се усмихваше:
— Добре, тогава. Да влизаме. Наблюдават те. Дръж ми ръката, дете!
Сюзан стисна напудрената ръка на леля си. Те влязоха в трапезарията една до друга, дрехите им шумоляха, сапфирената огърлица в трапчинката между гърдите на Сюзан проблясваше и мнозина отбелязаха колко си приличат те и как би се гордял с тях бедният стар Пат Делгадо.
9
Роланд беше настанен близо до предната част на централната маса, между Хаш Ренфрю (който беше дори по-голям и масивен от Фран Ленгил) и доста унилата сестра на Торин, Корал. Ренфрю се беше справил добре с пунша — сега, когато поднесоха супата, той се зае да се доказва с бирата.
Приказваше за риболова („не е к’вото беше, момче, макар че напоследък изкарват по-малко мутанти в мрежите, дето си е чиста благословия“), земеделието („хората наоколо могат да извъдят к’вото и да е, стига да е царевица или боб“) и накрая за онези неща, от които най-много разбираше: коне, езда и ферми. Тези занятия вървяха както винаги, да, тъй си бяха, въпреки че от четиридесет или повече години времената бяха тежки тук в тревистите и морски брегове на Баронството.
Дали се изчистваха кръвните линии, попита Роланд. Защото там, откъдето той идваше, били започнали да го правят.
Да, съгласи се Ренфрю, като пренебрегна доматената си супа и се зае с препечените пържоли. Хващаше ги с ръка и ги поливаше с бира. Да, млади господарю, кръвните линии се изчистват добре. Три жребеца от всеки пет стават за продажба — и сред чистокръвните, както и сред местните линии, знайш — ли, — а четвъртият може да бъде запазен и да работи, ако не и да се ползва за разплод. Само един от пет тези дни се ражда с допълнителни крака или очи, или с червата навън и това е хубаво. Но раждаемостта намалява, така си е: жребците имат достатъчно страст в мъжките си части, ама не им стига барутът в топките.
— Моля за извинение, мадам! — каза Ренфрю и се приведе през Роланд към Корал Торин. Тя се усмихна с тънката си усмивчица, порови с лъжицата в супата си и нищо не каза. Ренфрю изпразни халбата си, облиза устни и протегна чашата отново. Когато му я напълниха, пак се обърна към Роланд.
Нещата не бяха добри, не както едно време са били, но можеха и да са по-зле. Ще бъдат по-зле, ако този нещастник Фарсън си оправи работата. (Този път той не се притесни да се извинява на сай Торин.) Те всички трябва да се държат един за друг, това е работата — богати и бедни, големи и малки, поне докато това може да свърши някаква работа. И после повтори думите на Ленгил, като каза на Роланд, че каквото и да искат той и приятелите му, каквото и да им трябва, нужно е само да го назоват.
— Ще ни стигне и информацията — каза Роланд. — Бройката на нещата.
— Аха, не мож да си преброител без бройката — съгласи се Ренфрю и се засмя пиянски. От лявата страна на Роланд Корал Торин отхапа парченце салата (не беше докоснала дори пържолите). Роланд предположи, че ушите й са съвсем наред и брат й накрая ще получи пълен доклад за техния разговор. Или може би Раймър щеше да получи доклада. Защото, макар и да беше прекалено рано да се каже със сигурност, на Роланд му се струваше, че Раймър е истинският командир тук. Заедно, може би, със сай Джо нас.
— Например — попита той, — за колко ездитни коне смятате, че можем да съобщим на Сдружението?
— Като дължимото или въобще?
— Изобщо.
Ренфрю остави чашата си и се зае да пресметне. Докато го правеше, Роланд погледна през масата и видя Ленгил и Хенри Уъртър, баронският животновъд, да се споглеждат бързо. Бяха го чули. Но видя и нещо друго, когато обърна поглед към съседа си: Хаш Ренфрю беше пиян, но май не чак толкова, колкото му се искаше да повярва младият Уил Диърборн.
— Изобщо, това ще рече, не просто каквото дължим на Сдружението или сме способни да заделим току-тъй.
— Да.
— Да видим, млади сай… Фран Ленгил трябва да има към сто и четир’сет глави; Джон Кройдън притежава към стотина. Ханк Уъртър има около четиридесет собствени и там горе на Ската поддържа още шестдесет за Баронството. Държавни запаси, гу’син Диърборн.