Джонатан Стрейндж и мистър Норел
- Автор: Кларк Сюзанна
- Язык: болгарский
- Год: Азбука-Аттикус
- ISBN: 978-5-389-12360-1
- Переводчик: Магдалена Куцарова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Джонатан Стрейндж и мистър Норел». Краткое содержание книги:
— Ако разбере, че всяка нощ вие и лейди Поул бягате от него, за да се забавлявате в моя дом — о, ще изпадне в пристъп на такава ревност, че, смея да предположа, ще се опита да убие и двама ви. Но не се бойте, скъпи, скъпи ми Стивън! Аз ще се погрижа той никога да не научи. О, как мразя такива себични хора! Аз ли не познавам презрението и надменността на гордите англичани, които ви карат да изпълнявате задължения под достойнството ви? Не мога да гледам как същата участ спохожда и вас! — джентълменът млъкна, погали Стивън по бузата и челото с ледени бели пръсти, от което кожата на иконома странно изтръпна. — Не можете да си представите колко съм загрижен за вас и колко ми се иска да ви окажа трайна подкрепа! Затова замислих план, с който ще ви направя крал на някое феино кралство!
— Аз… Моля за извинение, сър. Бях се замислил за друго. Крал, казвате? Не, сър. Не мога да бъда крал. Само добротата ви към мен ви кара да смятате, че това е възможно. Впрочем много се боя, че животът във феино кралство не е за мен. Още от първото си посещение в дома ви се чувствам разсеян и вял. От сутрин до вечер изпитвам умора и това ми тежи. Сигурно греша, но смея да кажа, че смъртните може би не са създадени за блаженство сред феите.
— О, това просто е тъгата, която ви навява сравнението между скуката в Англия и приятния живот в дома ми, където винаги има танци и веселие и всички носят най-хубавите си дрехи!
— Сигурно сте прав, сър, и все пак ако бъдете така добър да ме освободите от тази магия, ще ви бъда много признателен.
— О, но това е невъзможно! — заяви джентълменът. — Нима не знаете, че красивите ми сестри и братовчедки, за всяка от които са се били крале и велики империи са се превръщали в прах и пепел, се карат коя да танцува следващия танц с вас? Какво биха казали, ако им съобщя, че повече няма да идвате в „Изгубена надежда“? Защото освен всичките си останали добродетели аз съм грижовен брат и братовчед и се старая да угодя на дамите в семейството си винаги когато мога. А колкото до нежеланието ви да станете крал, няма нищо, уверявам ви, нищо по-приятно от това всички да ви се кланят и да ви обсипват с най-високи почести.
Той продължи да сипе хвалби за красотата, достолепието и грацията на Стивън — все качества, които очевидно смяташе за основни добродетели на един владетел на голямо кралство във Феерия — и започна да размишлява кое от кралствата най-много би му подхождало.
— Неизразимо блаженство е приятно място с мрачни непроходими гори, самотни планини и неизбродни морета. То има предимството понастоящем да е без владетел, но недостатъкът му е, че вече има двадесет и шест други претенденти за престола и ако отидете там, ще попаднете в разгара на кървава гражданска война — макар че това едва ли ще ви разтревожи. Другата възможност е херцогството Самосъжаление. Сегашният херцог няма истински приятели. Но аз не бих искал да видя никого от своите приятели на трона на такова нищожно малко владение като Самосъжаление!
20
СЪМНИТЕЛНИЯТ ГАЛАНТЕРИСТ
Февруари 1808 година
ОНЕЗИ, КОИТО ОЧАКВАХА войната да свърши с появата на магьосника, скоро се разочароваха.
— Магия! — възкликна външният секретар мистър Канинг. — Не ми говорете за магия! Тя е като всичко останало — само спънки и разочарования!
В това имаше известна истина и мистър Норел винаги на драго сърце се впускаше в дълги заплетени обяснения на въпроси защо едно или друго е невъзможно да се направи. Веднъж в разгара на едно такова обяснение той каза нещо, за което по-късно съжали. Това стана в Бърлингтън Хаус, докато мистър Норел обясняваше на вътрешния секретар лорд Хоуксбъри36, че нещо не може да се направи, защото за осъществяването му са необходими — о, поне дузина магьосници, които да се трудят денонощно. Той произнесе дълга скучна реч за жалкото състояние на английската магия, завършвайки с думите:
— Бих искал да е другояче, но както знаете, милорд, нашите талантливи младежи избират кариера в армията, флота и църквата. Моята скромна професия е обект на пренебрежение — и тежко въздъхна.
С това мистър Норел не искаше да каже нищо кой знае какво, освен може би да привлече внимание към изключителния си талант, но за съжаление лорд Хоуксбъри изтълкува думите му по съвсем друг начин.
36
Робърт Банкс Дженкинсън, лорд Хоуксбъри (1770–1828). След смъртта на баща си през декември 1808 той става граф на Ливърпул. През следващите девет години се доказва като един от най-големите поддръжници на мистър Норел.