Джонатан Стрейндж и мистър Норел
- Автор: Кларк Сюзанна
- Язык: болгарский
- Год: Азбука-Аттикус
- ISBN: 978-5-389-12360-1
- Переводчик: Магдалена Куцарова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Джонатан Стрейндж и мистър Норел». Краткое содержание книги:
Винкулус се подсмихна.
— Можете да предадете на своя панаирджийски магьосник, че заклинанията му са безсилни срещу мен!
— Наистина ли? — саркастично попита Чайлдърмас. — Е, сигурно е така, защото още не съм ги произнесъл.
Винкулус хвърли листата хартия на земята.
— Направете го сега! — той надменно скръсти ръце и зашари с очи, както правеше, когато призоваваше духа на река Темза.
— Благодаря, но не искам.
— И защо?
— Защото и аз като вас не обичам да ми казват как да си върша работата. Господарят ми нареди да се погрижа да напуснете Лондон. Ще го направя, но по свой начин, не по неговия. Елате, Винкулус. Мисля, че ще е най-добре да поговорим.
Винкулус се замисли над предложението.
— А дали може да поговорим някъде на топло? В кръчма, да речем?
— Разбира се, щом искате.
Листата със заклинанията на Норел се разпиляха в краката им. Винкулус се наведе, събра ги и без да обръща внимание на полепналата по тях слама и кал, и ги пъхна във вътрешния джоб на палтото си.
21
МАРСИЛСКИТЕ КАРТИ
Февруари 1808 година
КРЪЧМАТА СЕ КАЗВАШЕ „Ананасът“ и някога служеше за убежище и скривалище на известен крадец и убиец. Този крадец имаше враг — мъж, не по-малко жесток от него. Говореше се, че някога крадецът и врагът му извършили заедно страшно престъпление, но първият прибрал цялата плячка и изпратил съобщение до магистратите със сведения къде да намерят врага му. След бягството си от Нюгейт този враг дошъл посред нощ в „Ананасът“ с тридесет души. Казал им да свалят керемидите от покрива и да разрушат стените тухла по тухла, за да може той да влезе и да измъкне крадеца. Никой не видял какво станало после, но мнозина чули по тъмната улица да се разнасят страшни викове. Съдържателят на „Ананасът“ забелязал, че зловещата слава на кръчмата допринася за търговията, и затова не си направил труда да стегне къщата, само запушил дупките с греди и смола, което сега й придаваше вид на бинтована след уличен бой със съседите.
Три мазни стъпала отвеждаха посетителите надолу в мрачно помещение. „Ананасът“ притежаваше специфичен мирис, смесица от бира, тютюнев дим, естествената миризма на посетителите и нетърпимото зловоние на река Флийт, използвана от много години за отходен канал. Флийт течеше под основите на „Ананасът“ и се предполагаше, че кръчмата потъва. Стените в помещението бяха украсени с евтини гравюри — портрети на известни престъпници от миналия век, до един увиснали на бесилото, както и портрети на безпътните кралски синове, които още не бяха обесени.
Чайлдърмас и Винкулус седнаха на маса в ъгъла. Бледо момиче им донесе евтина лоена свещ и две калаени халби топъл ейл с подправки. Чайлдърмас плати.
Известно време двамата пиха в мълчание, после Винкулус погледна Чайлдърмас.
— Какви бяха тези измишльотини за шапки и принцеси?
Чайлдърмас се разсмя.
— О, просто ми хрумна. Още откакто се появихте в библиотеката му, господарят изпраща петиции до всичките си влиятелни приятели с молба да ви прогонят. Помоли лорд Хоуксбъри и сър Уолтър Поул да се оплачат на краля от вас. Мисля, че дори искаше Негово величество да изпрати армия срещу вас, но лорд Хоуксбъри и сър Уолтър казаха, че кралят едва ли би си направил този труд за нищо и никакъв окъсан уличен магьосник. Тогава ми хрумна, че ако Негово величество узнае, че по някакъв начин сте застрашили непорочността на дъщерите му, може да погледне другояче на въпроса37. Чайлдърмас отпи голяма глътка от топлия ейл с подправки.
— Но кажете, Винкулус, не ви ли омръзнаха лъжливите заклинания и измислените ясновидства? Половината ви клиенти ви се присмиват. Те не вярват в магиите ви повече от мен. Времето ви е отминало. Сега в Англия има истински магьосник.
Винкулус изсумтя с отвращение.
— Магьосникът от „Хановер Скуеър“? Всички важни особи в Лондон говорят, че не са виждали по-честен човек от него. Но аз познавам магьосниците и магията и ще ви кажа едно: всички магьосници лъжат, а този най-много от всички.
Чайлдърмас сви рамене, сякаш не си заслужаваше да отговаря на това. Винкулус се надвеси над масата:
— Магията ще се изпише на скалите, но умовете им не ще я съхранят. Зиме голите дървета ще бъдат черни писмена, но те не ще ги разгадаят.
— Дървета и скали, а, Винкулус? Кога за последно сте виждали дърво или скала? Защо не кажете, че магията ще се изпише на мръсните стени на сградите или че димът пише магия по небето?
— Това пророчество не е мое!
37
Кралят е любящ и предан баща на шестте си дъщери, но привързаността му към тях го принуждава да ги държи строго почти като затворнички. Той не може да понесе мисълта, че която и да било от дъщерите му ще се омъжи и ще го напусне. Затова те са принудени да водят непоносимо еднообразен живот в замъка Уиндзор в компанията на сприхавата кралица. От шестте само една успява да се омъжи, преди да навърши четиридесет.