Джонатан Стрейндж и мистър Норел
- Автор: Кларк Сюзанна
- Язык: болгарский
- Год: Азбука-Аттикус
- ISBN: 978-5-389-12360-1
- Переводчик: Магдалена Куцарова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Джонатан Стрейндж и мистър Норел». Краткое содержание книги:
Мистър Норел като че ли се канеше да се впусне в едно от дългите си скучни разсъждения за историята на английската магия, изпъстрени с цитати от книги, за които никой никога не бе чувал. Сър Уолтър го прекъсна с думите:
— Да, да! Но поне имате ли представа кое може да е лицето със зеленото сако и сребристата коса?
— О! — възкликна мистър Норел. — Значи мислите, че наистина е имало някой? Струва ми се слабо вероятно. Дали не е било по-скоро нещо от типа на халат, окачен на някой гвоздей от нехаен слуга на място, където никой не е очаквал да го види? Самият аз често се стряскам от перуката, която сега виждате на главата ми. Казвам на Лукас да я прибира — той знае, че трябва да го прави, — но вече няколко пъти я забравя на подставката за перуки над камината, тя се отразява в огледалото и прилича точно на двама джентълмени, които са допрели глави и си шушукат нещо по мой адрес.
Мистър Норел бързо примигваше с малките си очички. След като обяви, че не може да направи нищо, той пожела на сър Уолтър приятна вечер и излезе от къщата.
Оттам се прибра право вкъщи. Щом пристигна на „Хановер Скуеър“, мистър Норел се качи в малкия си кабинет на втория етаж. Това беше тиха стаичка в дъното на къщата с изглед към градината. Слугите никога не влизаха там, когато магьосникът работеше, и дори Чайлдърмас трябваше да има някаква извънредно важна причина, за да го обезпокои там. Макар че мистър Норел рядко предупреждаваше кога възнамерява да ползва малкия кабинет, едно от правилата в дома му беше тази стая винаги да е готова за него. И сега в камината гореше уютен огън и всички лампи бяха запалени, но някой беше забравил да дръпне завесите и прозорецът приличаше на черно огледало, в което се отразяваше цялата стая.
Мистър Норел седна на бюрото до прозореца. Отвори една от многото дебели книги пред себе си и започна да мърмори под носа си заклинание.
Въгленче, търкулнало се от камината, сянка, плъзнала из стаята, го накара да вдигне поглед. Той видя собственото си уплашено отражение в тъмния прозорец, а също и фигура, застанала зад него — сребристо бледо лице с ореол от буйна лъскава коса.
Мистър Норел не се обърна, а направо заговори на отражението с горчив, злъчен тон:
— Когато казахте, че ще вземете половината живот на младата дама, аз мислех, че ще й позволите да остане сред приятелите и семейството си половината от седемдесет и петте години, които й остават. Мислех, че след това тя просто ще умре!
— Не съм казвал такова нещо.
— Вие ме измамихте! Изобщо не ми помогнахте! Рискувате да провалите всичко с машинациите си! — закрещя мистър Норел.
Отражението в прозореца издаде неодобрителен възглас.
— Надявах се, че на втората ни среща ще се държите по-разумно. Вместо това вие сте дързък и несправедливо ядосан! Аз спазих условията на договора ни! Направих каквото поискахте и не съм взел нищо, което не ми се полага! Ако наистина бяхте загрижен за щастието на лейди Поул, сега щяхте да се радвате, че тя живее сред приятели, които искрено й се възхищават и я ценят!
— А! Колкото до това — презрително отвърна мистър Норел, — изобщо не ме е грижа. Какво е съдбата на една млада жена в сравнение с успеха на английската магия? Не, интересува ме съпругът й — той е човекът, заради когото направих всичко това! А той не е на себе си от вашето мошеничество. Ами ако не се възстанови? Ако подаде оставка и се оттегли от правителството? Може никога да не намеря друг човек, който да иска да ми помогне!34 Със сигурност няма да има друг министър, който да ми е толкова задължен!
— Съпругът й, значи? Е, тогава бих могъл да го издигна до още по-високо положение! Ще го направя много по-влиятелен, отколкото той би могъл да стане със собствени усилия. Ще го направя премиер-министър. Или може би император на Великобритания? Какво предпочитате?
— Не, не! — възкликна мистър Норел. — Вие не разбирате! Аз искам само той да бъде доволен от мен, да говори на останалите министри и да ги убеждава в това каква голяма полза може да има страната от моята магия!
— За мен това е истинска загадка — надменно заяви странната личност на прозореца. — Защо ще предпочитате помощта на този човек пред моята? Какво разбира той от магия? Нищо! Аз мога да ви науча как да вдигате планини и да смазвате с тях враговете си! Мога да накарам облаците да пеят, когато се приближавате. Мога да направя пролет там, където идвате, и зима, където ви няма. Мога да…
— О, да! И единственото, което искате в замяна, е да подчините английската магия на приумиците си! Да крадете англичани от домовете им, докато превърнете Англия в място, населявано само от западналия ви народ! Цената за услугите ви е твърде висока за мен!
34
От тази забележка става ясно, че мистър Норел все още не е осъзнал колко високо го ценят всички министри и с каква готовност биха ползвали услугите му във войната.