Патриотични игри
- Автор: Кланси Том
- Серия: ryanverse #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Градинаров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Патриотични игри». Краткое содержание книги:
— Помощ!
Кати погледна часовника си.
— Този път минаха четиридесет минути повече, отколкото очаквах.
— Ставам по-бавен.
— Бедничкият, да му се наложи да изпие цялото шампанско сам. — Целуна го по челото. — Отвертка.
Той й я подаде. Кати набързо прегледа скиците.
— Нищо чудно, глупчо. Използваш къс винт, а трябва да сложиш дълъг.
— Забравям, че съм женен за високоплатен монтьор.
— Това е истинското коледно настроение, Джек. — Тя се усмихна и зави винтчето на мястото му.
— Много красив, умен и изключително привлекателен високоплатен монтьор. — Той прокара пръст по врата й.
— Сега е малко по-добре.
— Няма по-добър от мен при работа с инструментите с една ръка.
Тя завъртя глава и се усмихна така, както жената се усмихва само на обичания мъж.
— Подай ми винта си, Джек, и аз ще ти простя.
— Не мислиш ли, че трябва най-напред да сглобиш къщата?
— Винта, по дяволите! — Той й подаде един. — Само това ти се върти из мръсната глава, но въпреки всичко ти прощавам.
— Благодаря. В противен случай ти бях приготвил още нещо.
— О, и за мен ли Дядо Коледа е донесъл подарък?
— Не съм сигурен. Ще проверя.
— Ти се справи добре, като се има предвид състоянието ти — каза жена му, докато довършваше оранжевия пластмасов покрив. — Готово е, нали?
— Благодаря ти за помощта, мила.
— Аз казвала ли съм ти за… не, не съм. За една от важните придворни дами. Не зная какво толкова им е важното. Но както и да е. Онази графиня… тя сякаш беше извадена от „Отнесени от вихъра“ — каза през смях Кати. Така определяше онези жени, от които не става нищо. — Попита ме дали шия.
„Това не бива да я питат.“ Джек обърна поглед към прозорците и се усмихна.
— И ти каза…
— Само очни ябълки. — На лицето й се появи сладка и победоносна усмивка.
— Ооох. Надявам се, че не е било по време на обяда.
— Джек! Познаваш ме добре. Тя беше много приятна и свиреше чудесно на пиано.
— Колкото теб?
— Не. — Жена му се усмихна. Джек протегна ръка, за да я стисне за носа.
— Каролайн Райън, магистър, еманципирана жена, инструктор по очна хирургия, световноизвестна пианистка, съпруга и майка, не цепи басма на никого.
— Освен на съпруга си.
— Кога за последен път излязох наглава с теб? — попита Джек.
— Джек, ние не се съревноваваме. Ние се обичаме. — Тя се наведе към него.
— Няма да споря за това — тихо каза той и целуна жена си по устните. — Според теб колко хора са все още влюбени след толкова години семеен живот?
— Само щастливите, пръдльо. След толкова време семеен живот за нас.
Джек отново я целуна и стана. Отиде внимателно до морето от играчки около елхата и се върна с малка кутия, опакована в зелена хартия. Седна до жена си и опря рамо в нейното. Пусна кутийката в скута й.
— Честита Коледа, Кати.
Тя сграбчи кутията с детска алчност, но внимателно и разкъса с нокти хартията. Показа се бяла картонена кутия, а в нея — друга, покрита с кадифе. Отвори я бавно.
Вътре имаше огърлица от фино злато, направена да пасва плътно около врата. Можеше да се предполага за цената й по изработката и теглото. Кати Райън пое дълбоко дъх. Съпругът й задържа своя. Не беше наясно с модните увлечения на жените. Изборът му се дължеше на съвета на една много търпелива продавачка в бижутерийния магазин. „Харесва ли ти?“
— По-добре е да не плувам с това на врата си.
— Но няма да се налага да го сваляш, когато миеш съдовете — каза Джек. — Ето. — Извади я от кутията и я сложи около врата й. Успя да я закопчае с едната си ръка от първия път.
— Ти си тренирал. — С ръка опипваше огърлицата, докато го гледаше изпитателно. — Нали си тренирал, за да можеш да ми я закопчееш?
— Цяла седмица в службата — кимна Джек. — Опаковането също беше отвратително.
— Чудесно е. О, Джек! — Тя го обви с ръце, а той целуна нежно шията й.
— Благодаря, мила. Благодаря, че си ми съпруга. Благодаря, че роди децата ми. Благодаря, че ми позволяваш да те обичам.
Кати примигна, за да задържи напиращите сълзи. От тях сините й очи добиха блясък, който го накара да се почувства най-щастливият мъж на света.
— Това беше първото нещо, което видях — небрежно излъга той. Беше го видял, след като в продължение на девет часа обиколи седем магазина в три пазарни центъра. — То само ми каза: „Аз съм направено за нея.“