Патриотични игри
- Автор: Кланси Том
- Серия: ryanverse #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Градинаров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Патриотични игри». Краткое содержание книги:
Когато свърши, се върна долу и заобиколи стълбите, за да отиде до следващия етаж — там се намираше библиотеката му. Тя беше огромна. Джек четеше много и купуваше книги, за които нямаше време, но се надяваше, че ще ги прегледа някой ден. На голямото бюро до прозорците на стената откъм залив се намираше персоналният му компютър „Епъл“ и всичкото му периферно оборудване. Райън го включи и подаде инструкции. След това включи и модема си и се обади до „Компюсърв“. По това време на деня достъпът беше лесен и от менюто за влизане той избра „Микрооферта II“.
След миг вече разглеждаше състоянието на акциите на „Холоуеър лимитед“ за последните три години. Акциите бяха изгодно невпечатляващи. Колебаеха се от два най-много до шест долара, и то преди две години — това беше фирма, която е обещавала много, но е загубила доверието на инвеститорите си. Джек си записа нещо, след това излезе от програмата и пусна друга — „Разкритие II“, за да разгледа регистрите на фирмата от службата за гаранции и борсови операции, а също и последния годишен доклад. „Окей“ — помисли си Райън. Фирмата правеше пари, но малко. Проблем на високотехнологичните фирми беше, че много инвеститори търсеха големи печалби за кратко време или се прехвърляха другаде, като забравяха, че нещата не винаги ставаха по този начин. Фирмата беше открила малка, макар и опасна ниша и беше готова да опита нещо смело. Райън пресметна наум стойността на договора на военноморските сили и я сравни с общите приходи на фирмата…
„Окей!“ — помисли си той, преди да изключи компютъра. След това се обади на брокера си. Райън работеше чрез една брокерска фирма, която правеше отстъпки в цените на услугите и имаше дежурни хора по всяко време. Джек търгуваше винаги с един и същи човек.
— Здрасти, Морт, обажда се Джек. Как е семейството?
— Здравейте, доктор Райън. При нас всичко е наред. Какво мога да направя за вас тази вечер?
— Една фирма, „Холоуеър“, от многото, дето се занимават с високи технологии. На шосе 128 извън Бостън. Вписана е в американската борса.
— Окей — Райън дочу тракането по клавишите. Всички използваха компютри. — Ето я. Върви за четири и седем осми, не е много активна…поне доскоро. През последния месец се забелязва някаква скромна дейност.
— Каква дейност? — попита Райън. Това беше другият признак, който търсеше.
— О, разбирам. Компанията изкупува акциите си лека-полека. Не е голяма работа, но изкупуват собствените си акции.
„Ето! — Райън се усмихна. — Благодаря ти, Роби, ти ми даде информация за нещо наистина голямо.“ Джек се запита дали това не е игра на борсата и възползване от вътрешни данни. Първоначалната информация може да бъде определена така, но решението за закупуването се основаваше на законно извършено потвърждение и на опита му като борсов играч. „Окей, законно е.“ Можеше да прави каквото си поиска.
— Колко мислиш, че ще можеш да ми закупиш?
— Не са много впечатляващи акции.
— Често ли греша, Морт?
— Колко искате?
— Най-малко двадесет хиляди, а ако има, и повече. Искам да ми вземеш колкото можеш да намериш. — Нямаше начин да успее да се сдобие с повече от петдесет хиляди акции, но Райън беше решил да вземе всичко възможно. Ако загуби, губеше само някакви пари, а повече от година не беше имал такова предчувствие. Ако фирмата получи договора от военноморските сили, стойността на нейните акции ще нарасне десетократно. Сигурно е получила някаква информация. Ако Райън не грешеше, изкупуването на собствените им акции при нищожните средства, с които разполагаха, щеше рязко да увеличи капитала на фирмата, което да позволи бързото разширяване на дейностите. „Холоуер“ залагаше на бъдещето и залогът беше голям.
Изминаха пет секунди в мълчание.
— Каква информация имаш, Джек? — попита накрая брокерът.
— Играя по нюх.
— Окей. Двадесет хиляди и отгоре… Ще ти се обадя утре в десет. Мислиш ли, че бих могъл да…
— Случаят е, като да хвърляш зар, но очаквам да се падне добро число.
— Благодаря. Друго има ли?
— Не. Трябва да вечерям. Лека нощ, Морт.