Патриотични игри

Дотук нещата се бяха развили добре. Джек беше завел дъщеря си в седем часа в черквата „Света Мария“ на детската служба, а малко след девет тя беше вече в леглото. Сали беше надникнала крадешком иззад камината на два пъти, но заповедта на баща й я накара да се върне в спалнята и да остане там, притиснала бъбривото механично мече до гърдите си. Към полунощ родителите й решиха, че вече е дълбоко заспала и могат да вдигнат малко шум. Започна се „преселението на играчките“, както го наричаше Кати. И двамата се събуха, за да слязат тихо по дървените стъпала. Озоваха се пред мазето. Разбира се, Джек беше забравил ключа от катинара и трябваше да се върне обратно да го търси. Пет минути по-късно вратата беше отворена и двамата на четири пъти пренесоха многоцветните кутии, които наредиха до елхата и кутията с инструменти на Джек.

— Знаеш ли кой е най-мръсният израз в английския, Кати? — попита два часа по-късно Райън.

— „Сглоби играчката!“ — отговори жена му с хихикане. — Миналата година аз казах това, мили.

— Малка кръстата отвертка — протегна ръка Джек. Кати плесна отвертката в ръката му, сякаш беше хирургически инструмент.

И двамата седяха на килима, на три метра от огромната елха. Около тях играчките образуваха полумесец — някои поставени в кутии, някои сглобени от вбесения Райън.

— Дай аз да го направя.

— Това е мъжка работа — отговори Джек. Сложи отвертката на пода и отпи от шампанското си.

— Свиня! Ако те оставя сам да свършиш това, няма да бъдеш готов чак до Великден.

Джек си помисли, че тя е права. Да го правиш полупиян не беше толкова лесно. Да го правиш с една ръка беше трудно, но не и невъзможно. Да го правиш с една ръка и полупиян беше… Проклетите винтчета не искаха да се завият в пластмасата и сигурно беше по-лесно да се разбере инструкция за сглобяване на осемцилиндров V-образен двигател!

— Защо й е на куклата къща? — жално попита Джек. — Нали шибаната кукла вече се намира в къща?

— Трябва да е много трудно да си такъв шопар. Вие, тъпите мъже, просто не разбирате нищо — съчувствено поклати глава Кати. — Предполагам, че мъжете никога не успяват да надживеят бейзболните палки — те поне са елементарни играчки само от една част.

Джек бавно обърна глава.

— Е, най-малкото можеш да пийнеш още шампанско.

— Една чаша ми е седмичната дажба. Вече изпих една голяма чаша — напомни му тя.

— И ме накара да гаврътна останалото.

— Ти купи бутилката, Джек. — Тя я вдигна. — При това е доста голяма.

Райън се обърна към къщата на куклата Барби. Помнеше времето, когато я бяха измислили. Представляваше обикновена, доста добре оформена кукла, но все пак играчка, нещо, с което се забавляваха момичетата. Тогава не му беше минало през ума, че някой ден и той може да си има малко момиченце. „Какво ли не правим за децата си — помисли си той. След това сам се присмя на себе си. — Разбира се, правим го и ни е приятно. Утре това ще бъде просто весел спомен, както през миналата година на Коледа, когато за малко не пробих дланта си точно с тази отвертка.“ Ако жена му не му помогне да свърши по-скоро, Дядо Мраз щеше да започне да стяга шейната си за следващата Нова година. Пое дълбоко дъх и преглътна гордостта си.