Пиратът (С черен лъв на мачтата)
- Автор: Родев Цончо
- Язык: болгарский
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Пиратът (С черен лъв на мачтата)». Краткое содержание книги:
— Там вече ще намериш начин да изкърпиш дромона, поне колкото да стигнеш до Пера — завърши Кривич.
— Благодаря ти, капитане — каза Джанлука Спарвиеро. — Това е наистина единственият шанс да спася не само хората си, но и кораба.
— Тогава да се залавяме на работа. Всяка минута, прекарана в приказки, утежнява положението на дромона.
Пръв от кабината излезе генуезецът. Благовеста използува това, за да подръпне за ръкава Кривич и да го задържи още малко вътре.
— Наистина ли ще го направиш, Кремен?
— Кривич — поправи я той.
— Добре, Кривич. Наистина ли ще спасиш този човек, който искаше ти да изгориш с кораба си като главня сред морето?
Той я изгледа продължително. Гънката на строгост между веждите му се вкопа дълбоко-дълбоко — ще речеш пропаст, а не бръчка.
— Аз съм само един презрян пират, Благовесто — произнесе тихо, но отчетливо. — От един презрян пират може да се очаква всичко, дори и да спаси от гибел противника си.
И с тези думи й обърна гръб и последва Спарвиеро.
XXV. Моряшко благородство
Плаването се оказа много по-трудно, отколкото двамата капитани си го бяха представяли. Една от причините беше в самия Кривич. Той отказа да се придвижи с дромона към Мидия (преди години проучвал пристанището — било в много плитък залив, та положително щели да заседнат далеч от спасителния бряг), а съзнавайки всички рискове, се насочи към Килиос. Да, но Килиос беше точно на югозапад. И тъй, както продължаваше да духа все гарбин, ще рече — право срещу тях, двата завързани кораба можеха да се движат само с извънредно мъчни и значително по-продължителни по време халсове212.
В деня, в който по изчисленията на капитаните трябваше да видят пред себе си Килиос, се случи голямо премеждие. Срещу тях, построени в бранен ред, се насочиха три византийски галери.
— Не ми остава друго, освен да приема боя — каза Кривич. — Безумство е, знам, но нямам възможност за избор. Съжалявам, капитане, но следващата ни среща ще бъде в приемната на Нептун… — Беше една от онези шеги, от които на хората застава буца на гърлото. После продължи сериозно: — Мога ли да те помоля за една услуга?
— Иска ли питане…
— Ние сме труженици на морето и сме свикнали с мисълта, че може някой ден да се озовем на дъното. Но при мен е Благовеста, дъщеря на Трошан. Няма никаква причина тя да сподели нашата съдба. Трябва да помислим за спасението й. Ще ми услужиш ли с двама добри галоери и едно генуезко знаме? Ако ги натоварим на една ладия, те може и да се доберат до брега. Пък и ромеите няма да оставят нас, тлъстата плячка, и да хукнат подир една нищо и никаква ладия. А и да го сторят, нека вярваме, че ще отдадат уважение на грифона.
Спарвиеро се замисли и челото му се покри с бръчици.
— Съществува и още една възможност, Кривич. Възможност за спасението не само на хубавата Благовеста, а на всички нас. Условието е само едно — да си бил искрен, когато ми подаде ръка за сключване на мир.
— Сега е мой ред да кажа: иска ли питане…
— Тогава предай всичко в ръцете ми и нареди на людете си да ми се подчиняват като на свой капитан. Другото остави на мене.
— Не зная какво си намислил, Джанлука Спарвиеро, но ще река: имаш пак думата, и десницата ми.
… Ромейските галери застанаха от трите страни на вързаните кораби — настръхнали, заплашителни, стръвни, все едно диви котки, които се готвят за скок върху жертвата си. И точно тогава на мачтите на галерата и дромона издигнаха онзи пряпорец, от който се смръзваха пристанищата на всички морета — белия с червения кръст на Генуа. Веднага след това се появи и втори по-малък стяг; на езика на морските труженици той означаваше „Чакам пратеници за важен разговор“. От византийските галери не отговориха веднага. Спарвиеро безпогрешно разтълкува това кратко бездействие: капитаните на галерите си даваха сметка, че трябва да се подчинят на генуезката „покана“, а същевременно се бояха от някакъв капан…
Все пак измина не повече от едно обръщане на часовника, когато от трите бойни кораба спуснаха ладии и здрави гребци опънаха веслата. Приближиха, но пратениците не се качиха веднага на галерата, от която ги викаха. Известно време ладиите кръжаха наоколо — не беше трудно да се разбере, че продължаваха да изпитват известно недоверие. Не се знае колко щеше да продължи това, ако от едната ладия не се разнесе весел, приветлив глас:
212
Халс — начин на плаване на кораб срещу вятъра.