Пиратът (С черен лъв на мачтата)
- Автор: Родев Цончо
- Язык: болгарский
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Пиратът (С черен лъв на мачтата)». Краткое содержание книги:
— Я, ами че това бил Джанлука Спарвиеро!… Качвайте се смело, приятели. Щом капитан Спарвиеро е тук, няма от какво да се страхуваме… — После се провикна по посока на галерата: — Капитане!… Мигар си ме забравил, капитане?…
— Боже мой, Михаил Куцомит!… Е, това се казва среща!… — радостно отговори от галерата генуезецът. — Какво, капитане, още ли обичаш виното ледено студено? Е, тогава не идвай — къде ти лед на това пиратско корито.
Обратно на шеговитото отклоняване, ладиите забързаха към спуснатия трап213 и по него чевръсто се изкачиха пратениците. Оказа се, че само един от капитаните — Михаил Куцомит, с когото Спарвиеро бе пресушил не една кана вино в Пера — се бе престрашил да се отзове на поканата, другите двама бяха изпратили комитите си. Джанлука Спарвиеро ги покани в каютата на Кривич и тук им разказа историята, която междувременно си бе подготвил за тях. Предадена накратко, тя изглеждаше приблизително така:
Както може би са знаели (Михаил Куцомит го знаеше и го потвърди начаса), Спарвиеро, който имал стари сметки за уреждане с пирата Кривич, му подготвил хитър капан — уж търговски дромон, пък въоръжен с гръцки огън. Да, но Кривич го изненадал по свой начин — пресрещнал го не с един или два, а с пет кораба, четири галери и един линьо…
— Четири галери и един линьо! — възкликна един от комитите. — Богородице дево, а ние знаехме само за една галера и линьо!… Хубаво разузнаване е нашето, няма какво да се каже…
С точен удар на катапултата — продължи Спарвиеро — той успял да запали една от галерите („трябва да е тукашна направа — уточни, — не съм виждал такава“), пъргавото линьо се втурнало да събира удавниците от нея, а други две от галерите побягнали благоразумно. Ала в същото време Кривич с главния си кораб сполучил да извърши ловка маневра и да връхлети с тарана си в левия борд на дромона. Него обаче го очаквала изненада с вкус на стипца: предполагал, че има насреща си търговски дромон, докато опитните стрелци на Спарвиеро с два-три успешни общи изстрела очистили палубата на прословутата „Кротушка“. И тогава лично капитанът повел войскарите си в решителен напад. „Наистина беше решителен — подчерта той. — С пробойната в хълбока на дромона за нас вече съществуваше само една възможност за спасение: да завладеем «Кротушка» и да се приберем с нея. — И завърши скромно: — Така и направихме.“
— И сега? — попита нетърпеливо Михаил Куцомит. — Какво е положението сега, Джанлука Спарвиеро?
— Сега ли? — шумно се изсмя другият. — Сега водя на Генуезката комуна два дара, които не е и сънувала.
— Единият е тази пиратска галера, разбирам. Великолепна венецианска направа, наистина ще и се зарадват. А другият дар, приятелю?
— Елате, елате да видите с очите си. Това ще бъде удоволствие, заради което в Константинопол214 ще ме удавите във вино.
Заведе ги. На предната мачта бе завързан с ръцете отзад един мъж, гол до кръста, с дълги светли коси и русовата брада.
— Кривич — каза просто генуезецът. И се присмя: — „Бичът на Генуа.“ — Каза го и с усилие сподави една усмивка: пиратът толкова бе наплашил Понта, та тримата пратеници неволно направиха по крачка назад, когато чуха името му.
След минута, когато се посъвзеха, единият от комитите попита:
— Мога ли да го заплюя, капитане? Ще се гордея до края на живота си, че съм плюл в лицето на страшния Кривич…
— А, това не! — поклати глава Спарвиеро. — Когато Кривич се предаде, аз му дадох воинска дума, че най-много да го вържа като Одисей за мачтата215, ала няма да го подлагам на никакви издевателства… чак докато палачът погали със секирата си врата му върху дръвника, издигнат пред двореца „Сан Джорджо“.
— А пиратите на Кривич, капитане? — попита същият комит.
— В трюма са, разбира се. — Нов шумен смях. — Онези, които оцеляха след битката, искам да кажа.
— Не разбирам едно — каза другият комит, когато бяха отново в каютата на Кривич. — Успели сте да превземете галерата на Кривич, това безспорно е чудесно. Но защо не прехвърлихте на нея целия си личен багаж и не ритнахте дромона, а сте предприели такова мъчително плаване, за да го спасите?
Джанлука имаше готов отговор за този въпрос.
— Много ти е лесно да ритваш корабите, драги. Само че забравяш една простичка истина. Според законите на Комуната тази галера под краката ни ще стане собственост на Генуа. А дромонът, драги, е платен с пари от моя джоб. Искаш ли повече обяснения?
213
Трап — корабна стълба.
214
Константинопол — Цариград (Истанбул).
215
Когато на път за Итака минавал с кораба си покрай острова на сирените, Одисей запушил с восък ушите на моряците си, а заповядал него самия да го вържат за мачтата. Така той чул обайващата песен на злите сирени, но не станал тяхна жертва.