Пиратът (С черен лъв на мачтата)

— Имаш добро око за жените, капитане — продължи да се смее пиратът. — И за да бъде запознанството ви пълно, ще ти добавя, че онзи, който тогава ме удари, беше баща й. Но моля, заповядайте, мили гости. Имаме да поговорим и няма защо да е на крак…

— За условията на предаването ми ли? — глухо попита генуезецът.

— Не, за начина на спасяването ти — беше неочакваният отговор.

— Какво искаш да кажеш?

Кривич седна и с жест ги покани да последват примера му.

— Нека да започна от по-далече, Джанлука Спарвиеро. Предлагам ти да сключим не само примирие, а истински мир. Ето ръката ми. Ако я стиснеш честно и по-мъжки, все едно че сме подписали мира помежду ни. Разбираш ли, капитане? Трябва най-сетне да престанем с тази война помежду ни, иначе може следващия път да се наложи да те убия.

— Или аз тебе? — язвително подхвърли Спарвиеро.

— Добре, или ти мене. Не е ли по-добре да спрем навреме?

Капитан Спарвиеро се поколеба, после протегна ръка и стисна подадената му десница.

— Може би си прав, капитан Кривич — каза. — Три пъти се кръстосаха пътищата ни и трите пъти ти ме надви. Човек трябва да знае не само да печели, но и да губи. — Той се усмихна тъжно. — При това на твоя страна е все… Как беше на български?

— Хъітрост воинствена — подсказа Кривич.

— Не се наемам да го изговоря, страх ме е да не си изкълча езика. Но иначе ти признавам, че ме надви не с груба сила, а все с военно изкуство.

— Този път и ти ми беше подготвил една хитрост, капитане.

Генуезецът вдигна рамене. Имаше много печал в това движение.

— Беше хитрост срещу хитрост. И твоята спечели. А когато единият печели, другият плаща, така е в живота.

— Какво искаш да кажеш, Спарвиеро?

— Ти ще се върнеш в твоя Созопол с венец на победител. А аз имам само една възможност — да направя салове за хората си и да моля Еол210 да бъде благосклонен към нас. Дори да приспособим някакви ветрила, ние пак сме поне на две денонощия път от брега, Кривич. И то ако задухат леванте или сирко. Ако остане гарбин, както сега…

— Боже мой, какви ги приказваш, човече! — възкликна Кривич. — Нима мислиш, че ще те оставя ти и хората ти да се издавите като плъхове в морето?

— Сега е мой ред да попитам: какво искаш да кажеш, Кривич?

— Казах го, още когато влязохме тук: че ще ви спася. Казах го и го обещах, докато още виждах в тебе смъртен враг. Пък сега, когато прие да сложим край на безмислената война помежду ни…

И Кривич му обясни плана си. С пробойната в левия си борд дромонът, разбира се, не би могъл да стигне до спасителния бряг на собствен ход. Затова Кривич предлагаше всичките хора от него да се прехвърлят на „Кротушка“, за да го облекчат и повдигнат по-високо над водата, а товарите в него да разместят така, че да получи крен211 надясно. После с всички възможни средства — канджи, куки, котвички, въжета — да привържат двата кораба борд до борд и, движейки се само с ветрилата на галерата, да се доберат до някое пристанище по византийския бряг.