Пиратът (С черен лъв на мачтата)
- Автор: Родев Цончо
- Язык: болгарский
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Пиратът (С черен лъв на мачтата)». Краткое содержание книги:
За чест на тримата ромеи трябва да се каже, че единогласно предложиха услугите си да помогнат за превозването на пробития дромон до Пера. Спарвиеро обаче отказа — бил, както е думата, на един хвърлей място от Килиос, там ще изкърпи кораба поне дотолкова, че да стигне без усложнения до Цариград. После в корабостроителницата на Пера ще го остави за основна поправка, а с галерата и пленниците ще продължи веднага към Генуа.
— Но ако искате да сте полезни за всички, които плават през Понта, можете да направите друго добро дело — каза. — Двете галери и линьото на пиратите са на около един ден път от тук, ако се движите с този чудесен гарбин откъм гърба. Ще ги спипате и така, както са без проклетия си главатар (не бива да отричаме, че Кривич си го биваше като корабоводец!), или ще ги унищожите, или поне един-два съда от тях ще отведете в Цариград.
Описа им „точно“ къде се надяваше да срещнат останките от армадата на Кривич, после се разделиха. Половин час по-късно галерите вдигнаха бойните си стягове за поздрав и с цялата бързина, на която бяха способни, поеха към североизток.
— От сърце ви пожелавам „добър път“ — рече със смях Спарвиеро, докато отвързваше Кривич от мачтата. Корабниците и галоерите на „Кротушка“ ги изпратиха с много по-пиперлии изрази, които не е прието да бъдат изписвани.
— Как ще обясниш в Цариград, че пристигаш там без пленената галера? — деловито се осведоми Кривич.
— Как? Не знаеш ли? — с предишния сърдечен смях отговори генуезецът. — Споходи ме голямо зло. Трите кораба на този кръвник по име Кривич заобиколили откъм север и като не ме видели до Мидия, свърнали към Килиос. И почти пред пристанището ме нападнали с всичките си сили. Е, аз съм успял с много усилия да спася дромона и да го довлека до брега, ала те си прибрали и „Кротушка“, и проклетия й капитан Кривич…
Няколко часа по-късно — те вече видяха на хоризонта Килиос Кривич даде на новия си приятел всичките ладии — от дромона и от галерата, — за да крепят пробития кораб на повърхността, и лично провери състоянието и на пробойната, и на трюмовете. От „Кротушка“ подари и една хитроумно направена помпа — с нея четирима души спокойно успяваха да изпомпват малкото вода, която все пак проникваше. И там, на три-четири мили от брега, двата кораба и двамата капитани се сбогуваха.
— Провървя ми, капитане — каза Кривич, докато разтърсваше ръката на генуезеца. — Ще се върна в Созопол без плячка, което е голямо нещастие за един кръвожаден пират като мене, ала спечелих твоето приятелство, което поставям по-високо от цяла галеацца, пълна догоре със злато и драгоценни камъни.
— Не зная кой повече спечели от двама ни, Кривич — поклати смолисточерната си глава Спарвиеро. — Ако помислиш, аз бях вече с единия крак на дъното… Пък сега хем се връщам здрав и невредим на брега, хем и с едно спечелено приятелство, за което другари и врагове ще ми завиждат. — Той спря и протегна замислено устни напред. — Всъщност наистина ли съм спечелил Кривич за свой приятел? Не, не, не се чуди, Кривич, говоря го наистина. Знаеш ли, човече Божи, ти си оставаш една загадка за мене. Срази ме в битката, после ме спаси от сигурна гибел, предложи ми и приятелството си… Сега отново ме спасяваш, като за моето спасение се лишаваш и от всичките си ладии. Наглед всичко е чудесно, нали? Но аз имам едно ужасно чувство, Кривич. Все ми се струва, че ти си като орех, който показва само черупката си и никога — ядката. Бих дал много нещо, за да видя ядката в тебе, Кривич.
Пиратът приготви уста, да отговори нещо, но не успя. Неусетно за двамата при тях бе дошла Благовеста и сега подаваше тясната си дълга ръка на генуезеца.
— Не чух разговора ви, капитан Спарвиеро, но предполагам, че взаимно сте си благодарили. Аз… — тя се усмихна, — аз съм, както знаеш, само една пътничка, която дори още не си е платила за разходката. И моето мнение не се брои. Ала все пак много искам да си го кажа. То е едно признание, капитан Спарвиеро. Като те видях как изстрелваше огън към онази галера с черния лъв на мачтата, аз се изпълних с омраза към тебе. И по-късно настоявах пред Кремен… пред Кривич, исках да кажа, да те остави да отидеш на дъното с пробития си кораб. А сега… Сега аз съм безкрайно благодарна на Кривич, капитан Спарвиеро, че не ме послуша. Защото съм сигурна, че в твое лице опознах не само един генуезки капитан, но и самото моряшко благородство. Ще бъда щастлива, ако приятелството, което възникна между Кривич и тебе, го разпростреш и малко към мене…
Генуезецът се поклони с изискаността на човек, който е прекарал детството си сред чистокръвни благородници.