Пиратът (С черен лъв на мачтата)

XXVI. Той е много странен пират, този Кривич, нали, Благовесто?

За Благовеста събитията от последните дни приличаха на един от онези странни сънища, в които в дяволски бърза поредица се сменят красиви и кошмарни сцени. Сега, докато „Кротушка“ цепеше водите на север и галоерите, запели някаква непозната, но много ритмична песен, теглеха в такт с нея дългите весла, момичето се опитваше да сложи в ред обърканите си впечатления. Опитваше се, но твърде малко успяваше. Защото преживените случки бяха такива, че докато едната можеше да се сравни с изкачването на шеметно висок и облян в слънце планински връх, следващата пък напомняше на главоломно пропадане в бездна, лишена от искрица светлина.

Да изреди всичките, тя не успяваше. И все пак някои се открояваха в съзнанието й, като че бяха изрисувани с огън. И винаги в рязка противоположност — бяло до черно, бяло до черно, бяло до черно… Например началното плаване с пощенския неф можеше да се нарече приказно, докато нападението на каталана, жестоката гибел на беловласия началник и позорния дележ на плячката, в който честни и добри корабници бяха оценявани като коне или крави, още караше да чувствува пълзене на мравки по гърба си. Впрочем също и съдбата, която й готвеше този Анхел ди Буенафортуна; мнимият или истинският барон (имаше ли някой да знае истината за него?) разиграваше голяма галантност към нея, ала Благовеста не си бе правила никакви илюзии за истинската участ, която той й подготвяше. После — новата мигновена промяна: магическото появяване на Кремен-Кривич, царствената му щедрост при изкупуването на пленниците и майсторският удар, с който прониза шията на каталана. (Благовеста се имаше за благочестива християнка, ала като си спомняше за този удар с меча и за смъртта на ди Буенафортуна, неизменно усещаше в себе си не погнуса или богобоязливо възмущение от вида на насилието, а нещо като взрив от възторжена радост.) Всичко нататък бе все така залитащо от крайност до крайност. Уж спокойното пътуване към Созопол, а отклоняването в открито море за битка на живот и смърт. Картината на пламналата галера с черния лъв на мачтата (Благовеста така и не бе разбрала, че това бе едно скапано корито, укрепено колкото да се подмами към него огънят на Спарвиеро) и победния напад на Кремен-Кривич с неговите воини, които по храброст й напомняха приказните герои от „Троянската притча“216, донесъл бърз обрат в боя. Или плаването към Килиос за спасяването на онези, които всъщност заслужаваха най-тежка казън, след това смъртно-опасното нападение на трите ромейски галери и чудотворното спасение, зад което стоеше същият този уж отмъстителен и безогледен в своята ненавист генуезец…