Пиратът (С черен лъв на мачтата)
- Автор: Родев Цончо
- Язык: болгарский
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Пиратът (С черен лъв на мачтата)». Краткое содержание книги:
— Нека си пожелаем съдбата да ни срещне отново, Благовесто, дъщеря на Трошан. Тогава ще докажа не на думи, а с дела, че в мое лице имаш приятел или брат, което си избереш от двете.
— Три стъпки вода под кила, капитане — махна му за поздрав Кривич.
И това беше сбогуването между двата кораба и двата екипажа.
XXVI. Той е много странен пират, този Кривич, нали, Благовесто?
За Благовеста събитията от последните дни приличаха на един от онези странни сънища, в които в дяволски бърза поредица се сменят красиви и кошмарни сцени. Сега, докато „Кротушка“ цепеше водите на север и галоерите, запели някаква непозната, но много ритмична песен, теглеха в такт с нея дългите весла, момичето се опитваше да сложи в ред обърканите си впечатления. Опитваше се, но твърде малко успяваше. Защото преживените случки бяха такива, че докато едната можеше да се сравни с изкачването на шеметно висок и облян в слънце планински връх, следващата пък напомняше на главоломно пропадане в бездна, лишена от искрица светлина.
Да изреди всичките, тя не успяваше. И все пак някои се открояваха в съзнанието й, като че бяха изрисувани с огън. И винаги в рязка противоположност — бяло до черно, бяло до черно, бяло до черно… Например началното плаване с пощенския неф можеше да се нарече приказно, докато нападението на каталана, жестоката гибел на беловласия началник и позорния дележ на плячката, в който честни и добри корабници бяха оценявани като коне или крави, още караше да чувствува пълзене на мравки по гърба си. Впрочем също и съдбата, която й готвеше този Анхел ди Буенафортуна; мнимият или истинският барон (имаше ли някой да знае истината за него?) разиграваше голяма галантност към нея, ала Благовеста не си бе правила никакви илюзии за истинската участ, която той й подготвяше. После — новата мигновена промяна: магическото появяване на Кремен-Кривич, царствената му щедрост при изкупуването на пленниците и майсторският удар, с който прониза шията на каталана. (Благовеста се имаше за благочестива християнка, ала като си спомняше за този удар с меча и за смъртта на ди Буенафортуна, неизменно усещаше в себе си не погнуса или богобоязливо възмущение от вида на насилието, а нещо като взрив от възторжена радост.) Всичко нататък бе все така залитащо от крайност до крайност. Уж спокойното пътуване към Созопол, а отклоняването в открито море за битка на живот и смърт. Картината на пламналата галера с черния лъв на мачтата (Благовеста така и не бе разбрала, че това бе едно скапано корито, укрепено колкото да се подмами към него огънят на Спарвиеро) и победния напад на Кремен-Кривич с неговите воини, които по храброст й напомняха приказните герои от „Троянската притча“216, донесъл бърз обрат в боя. Или плаването към Килиос за спасяването на онези, които всъщност заслужаваха най-тежка казън, след това смъртно-опасното нападение на трите ромейски галери и чудотворното спасение, зад което стоеше същият този уж отмъстителен и безогледен в своята ненавист генуезец…
Докато преживяваше повторно тази поредица от превратни събития, съзнанието на Благовеста изведнъж се насочи към техния главен герой — Кремен-Кривич. Какъв странен пират, Боже мой, странен и сякаш изтъкан от противоречия! Като си припомняше събитията, девойката отново и отново се сблъскваше със срещуположностите в неговите действия. Виждаше го как спокойно, не, лекомислено-нехайно слиза сам по дюната към настръхналите срещу него стотици пирати на каталана, как с царствено безразличие насипва в шепите им камара злато за пленници, които би трябвало да са му напълно безразлични (сега, докато се ровеше в спомените си, Благовеста не можеше да си отговори върна ли си той златото, когато събитията, следвайки все същата своя обратна закономерност, превърнаха пленителите в пленници), а после почти за нищо с нетрепваща ръка пронизва чудовището, наречено Анхел ди Буенафортуна. За нищо ли? — сепна се девойката. — Нали двубоят стана заради самата нея? Мигар тя е нищо? Но ако не е нищо, показа ли й Кремен-Кривич поне веднъж, че е „нещо“ за него? Какво друго поднасяше извън щедрата си убийствена ирония?
И в такъв случай какво излизаше? Че също и по отношение на нея той бе странен и противоречив. Биеше се на смърт, за да я избави от орисията да бъде наложница на един долен убиец, а след това (дали не се бе подиграл с думите й?) не скри, че той не бил нищо повече от вълка, завоювал с кръв примамната самка. Добре, но нали пък само часове по-късно беше готов да провали едно отдавна подготвено и важно сражение, дори да изложи на опасност другарите си, само и само да осигури нейната — на „самката“ Благовеста — сигурност? Кой беше истинският Кремен-Кривич? Човекът, способен да нанася смъртни удари било с меч, било с тарана на кораба си, или другият, който по логиката на войната може да обеси врага си на мачтата и никой да няма право да го осъди за това му деяние, пък той веднага протяга ръка за мир и приятелство на победения? Пиратът, даряващ свобода на корабници, които при други обстоятелства биха воювали до смърт срещу него, а сразяващ своите събратя по занаят, за да ги предаде на същата тази власт, която така несправедливо го бе низвергнала от воинския му пост, лепнала бе на бузата му дамгата на бича и от български военачалник го бе превърнала в човек извън закона?
216
„Троянската притча“ — заглавието, с което в България през Средновековието е била позната в преразказ „Илиадата“.