Пиратът (С черен лъв на мачтата)
- Автор: Родев Цончо
- Язык: болгарский
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Пиратът (С черен лъв на мачтата)». Краткое содержание книги:
Сръдан Белязания два-три пъти прехвърли тялото си от единия на другия крак — очевидно обмисляше думите си.
— Знаците от брега ни съобщават, че ни грози опасност, Благовесто. Изненадани сме, очаквахме я доста по-късно. След месец.
— Опасност? — настоя тя. — Каква опасност? Змей? Буря? Враг?
Сръдан продължаваше да се премества от крак на крак. Тогава на помощ му се притече сам Кривич:
— Изненадите на морето понякога имат човешки имена, Благовесто. В случая опасността, за която говори Белязания, се нарича Джанлука Спарвиеро.
— Спарвиеро!? — трепна тя. — Не е ли онзи, който във Варна…?
— Същият. Заради него загубих знаците си на военачалник, а баща ти ме дари с този белег на бузата. Пък вместо да се чувствува отмъстен, оттогава Джанлука Спарвиеро все едно че ми е обявил лична война. Кълне се, че няма да спре, докато не ме види със стрела в гърдите или като удавник, поел пътя към дъното.
— И защо, за Бога?
— Не за Бога, а за лична мъст. Накърнено самомнение на корабоводец и така нататък. Сега пак е тръгнал да ме търси из Понта.
— И аз ви преча, нали? Бъди честен и признай, че ви преча.
— Нещата са по-сложни от това твое „преча“ — „не преча“.
И той й разказа дотам, докъдето беше за разказване. Как са научили, че Спарвиеро се готви да ги измами, но че те са решили да отговорят на хитростта му с хитрост, като са подготвили една почти разрушена галера („която се държи над водата само на «свети крепки», Благовесто“ — каза на това място комитът), за да поеме тя удара му. Лошото беше, че при подадените знаци другарите им, които бяха определени да водят „плаващия ковчег“, бяха отплавали в открито море. Също според уговорката, защото се знаеше, че „Кротушка“ е значително по-бърза и ще се съберат на определеното място… освен ако Спарвиеро не спипа „съборѐтината“ и „не й свети маслото“, преди те да са стигнали до нея.
Било късно да пресекат пътя й — добави на свой ред Влад кръмчията. — За да остане хитростта им в тайна за шпионите на генуезеца, те били завлекли останките на „плаващия ковчег“ на съвсем скрито място по брега (той го нарече по име, но Благовеста не го знаеше; разбра само, че е някакво съвсем пусто заливче между Пиргос и Атиа) и щом са тръгнали от сутринта, трябва да са взели достатъчна преднина в морето.
— При това положение съществуват само две възможности — каза Кривич. — Да те оставим в Созопол при баща ти и после с все сила да загребем подир другарите си…
— И навярно някъде по пътя да видим треските от скапаното им корито — многозначително го прекъсна Мирѐн. — Пък и да не ти припомням, Кривич, че според плана ни аз трябва да съм на Беровата галера.
— … или още сега да спуснем една по-голяма ладия с достатъчно галоери, която да те отведе нейде наблизо до Анхиало. Да те оставят там и ти по някакъв начин да се оправиш с дукса на града, за да те препратят в Созопол, а те на весла да се приберат на Свети Иван, където да чакат нас.
Този път му възрази Сръдан Белязания:
— И благодарение на това да срещнем Ястреба с отслабени сили, Кривич. На такава тактика народът казва: „Ела, вълчо, изяж ме.“
Спорът сякаш щеше да се върне в началната си точка, ако сега неочаквано и за четиримата мъже не се бе обадила Благовеста:
— Съществува и трета възможност. Да ме вземете със себе си и още сега, в настоящата минута, да поемете подир другарите си.
— Дявол да го вземе! — възторжено изруга Влад.
— Не! — почти извика Кривич.
— Да! — настоя на своето девойката.
— Не! Това, което искаш от мене, не е допустимо дори за един презрян пират, Благовесто. Разбираш ли? Там ще бъде огън. И сеч. И кръв. И гибел. Не можеш да искаш от мене… Пират съм, не крия, но нали все пак и в мене има онова, което се нарича съвест!
— Разказвали са ми — тихо произнесе момичето, — че преди четвърт век във войската на Ивайло воювала и собствената му сестра. Може и да е легенда, не зная. Но защо аз да съм по-малко от нея?
— Девойката е права, Кривич — отчетливо рече нисичкият и пълен Мирѐн, ала кой знае защо, избягваше да срещне погледа на началника си. — Няма никакви три възможности пред нас, а само една. И чест прави на Благовеста, че сама я предложи.
— Да улавяме гарбин в платната си и да поемаме на изток — подкрепи го Сръдан Белязания. — А на Благовеста ще кажем едно: знай, славна българска девойко, че ако се случи врагът да те досегне, всички ние преди това до крак сме загинали за твоя защита.
— Благодаря ти, чичо Сръдане. Аз не мога да въртя меч като онази приказна амазонка, сестрата на цар Ивайло, ала поне ви давам дума, че не ще се глезя и няма да ви преча… каквото и да се случи… Действувайте така, все едно мен ме няма на борда!