Освободена любов
- Автор: Уорд Дж. Р.
- Серия: Братството на черния кинжал #5
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Переводчик: Надя Баева
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Освободена любов». Краткое содержание книги:
В сенките на нощта в Колдуел, Ню Йорк, бушува ожесточена и смъртоносна война. Последните вампири са безмилостно преследвани и избивани от Обществото на лесърите — организация на лишени от души ловци, които не се спират пред нищо, за да унищожат враговете си. Шестима изключителни воини, най-добрите бойци на вампирите, обединени в Братството на черния кинжал, имат за задача да спасят расата си от гибел.
Вишъс, син на Блъдлетър, притежава гениален ум и твърдо като камък сърце. Израснал в лагера на баща си — един от най-страшните и садистични воини — неговото минало е изпълнено със страдание.
Ви е измъчван от кошмарни спомени и намира успокоение единствено в кървавите битки с враговете си, а любовта и емоциите са му чужди. При една от самостоятелните си акции е тежко ранен и попада в човешка болница, където е оставен на грижите на доктор Джейн Уиткъм…
Джейн е отдадена на работата си като хирург и спасява живота на Вишъс. Той разкрива най-съкровените си тайни и тя навлиза в неговия свят, за да стане част от съдбата му…
Смъртта беше ли настъпила вече? Дали първият удар бе достатъчен, че да предизвика кръвоизлив в мозъка му?
Както и да е. Чувстваше се добре и се почуди дали и със секса е така.
Усещането след това беше от значение. Единствено тиха отмора.
Спомни си за Зейдист, който беше дошъл при него по средата на едно
парти преди няколко месеца със сак в ръка и със страховита молба в
погледа. На Фюри му беше дошло до гуша от потребностите на близнака
му, но въпреки това отиде с него в залата и го заудря отново и отново.
Това не беше първият случай, когато Зейдист беше имал нужда от
подобно разтоварване.
Фюри винаги беше мразил да нанася на брат си побоищата, за които
той молеше, и никога не беше разбирал мазохистичните му наклонности, но това беше невероятно. Нищо друго нямаше значение. Сякаш реалността
беше далечна буря, която не можеше да го достигне, защото той не се
изпречваше на пътя й.
Чу също така и плътния глас на Рейдж в далечината.
— Фюри? Повиках да ни приберат. Трябва да идеш в клиниката на
Хавърс.
Когато Фюри се опита да заговори, челюстта му отказа да си изпълни
задълженията, сякаш някой я беше залепил. Очевидно отокът беше
започнал и той се задоволи с поклащане на главата.
Лицето на Рейдж се появи в полезрението на единственото му
виждащо око.
— Хавърс ще…
Фюри отново поклати глава. Бела щеше да бъде там тази вечер заради
проблемите й с бременността. Ако имаше опасност да пометне, той не
искаше да влошава нещата, появявайки се като спешен случай.
— Не… при Хавърс… — изрече пресипнало.
— Братко, не си в състояние, в което само първа помощ може да
помогне — съвършеното като на модел лице на Рейдж беше като маска на
разума и спокойствието, което значеше, че наистина е разтревожен.
— У дома.
Рейдж изруга, но преди отново да успее да спомене отиването в
клиниката на Хавърс, в пряката зави кола със запалени фарове.
— По дяволите — Рейдж се хвърли в действие. Повдигна Фюри от
тротоара и го избута зад кофите за боклук.
Което ги отведе право при обезобразения лесър.
— Какво, по дяволите, е това? — ахна Рейдж, докато към тях се
приближаваше лексус с хромирани джанти. Отвътре кънтеше рап.
Когато отмина, блестящите синьо-зелени очи на Рейдж се присвиха.
— Ти ли му стори това?
— Тежка… битка. Точка — прошепна Фюри. — Отведи ме у дома.
Когато затвори очи, осъзна, че тази вечер беше научил нещо. Болката
беше нещо хубаво и в комбинация с подходящите обстоятелства не беше
така позорно да прибягва до нея, както към хероина, а и беше
леснодостъпна, тъй като вървеше ръка за ръка с работата му.
Колко идеално.
Джейн седеше в креслото срещу леглото на пациента си с наведена
глава и затворени очи. Не можеше да спре да мисли за това, което бе
направила с него… както и за резултата от действията й. Беше го видяла в
мига на кулминацията, извил глава назад, оголените му зъби блестяха, а
членът му се движеше между пръстите й, докато той поемаше въздух със
свистене и го изпускаше като стенание.
Размърда се. Усещаше горещи вълни, но не заради отоплението.
Не можеше да спре да превърта сцената в главата си отново и отново
и се стигна дотам, че й се наложи да отвори леко уста, за да си поеме дъх.
В един момент по време на тази неспирна въртележка от образи почувства
лека болка в главата, сякаш вратът й беше застанал в лоша позиция, но
после задряма.
Естествено, подсъзнанието й продължи оттам, където бяха спрели
спомените.
Сънят й започна с леко докосване по рамото от нещо тежко и топло.
Начинът, по който то се плъзна надолу по ръката й до китката и после се
отърка в дланта й, я накара да се отпусне. Пръстите й го притиснаха, а
после се разтвориха, за да посрещнат целувка в центъра на дланта.
Почувства меките устни, топлия дъх и кадифеното потъркване на… козята
брада.
Последва кратка пауза, сякаш й искаха разрешение.
Знаеше отлично кого сънува. И също така знаеше какво щеше да се
случи във фантазиите й, ако позволеше нещата да продължат.
— Да — прошепна в съня си.
Пациентът й хвана прасците й и ги свали от креслото, после нещо
обемисто и топло се намести там и разтвори бедрата й широко. Хълбоците
му… о, Боже, през меките панталони, с които беше обута, почувства
ерекцията му притисната с целия си размер към нея. Разтвори яката на
ризата й, устата му намери шията й, устните му се впиха в кожата й, докато хълбоците му се движеха ритмично. Докосна с ръка гърдите й, после я плъзна надолу по корема и още по-надолу, за да заеме мястото на