Последният довод на кралете [bg]

— Ще се занимаваме с дъртото копеле по-нататък. Забележката ти е взета под внимание. — Без да дочака отговор, Сълт се обърна към Маровия и зашепна в неговото ухо. После двамата погледнаха към заседателите в камарата и кимнаха на когото трябва. А през цялото това време Баяз се усмихваше. Като инженер, чиято машина тръгва за първи път и работи точно според изчисленията му. Магусът спря погледа си върху Глокта и му кимна едва, и Глокта нямаше какво друго да направи, освен да свие рамене и да се усмихне с беззъбата си уста насреща му. Чудя се дали един ден няма да ни се ще да бяхме гласували единодушно за Брок?

Сега Маровия говореше нещо на Хоф. Лорд-шамбеланът сключи вежди, кимна и се обърна към залата. Даде знак на говорителя, който започна бясно да блъска с жезъла си по пода, подканяйки към тишина.

— Уважаеми заседатели от Камарата на лордовете! — изрева мощно Хоф в момента, в който в залата се установи бегло подобие на тишина. — Появата на кралски син променя изцяло естеството на днешното заседание! Съдбата ни дари с възможността да продължим династията на Арнолт. Съдбата ли? А аз защо си мисля, че трябва да благодарим на далеч по-безкористен благодетел? Предвид извънредните обстоятелства и силната подкрепа, изявена от много от вас, Висшият съвет прецени, че се налага промяна в днешното гласуване. Ще гласуваме за това, дали човекът, известен като полковник Джизал дан Лутар, трябва да заеме престола на върховен крал на Съюза.

— Не! — изрева Брок с изпъкнали по шията вени. — Протестирам!

Със същия успех можеше да протестира срещу настъпващия прилив. Обезкуражителен брой ръце вече се бяха вдигнали. Тези на съветниците от Уестпорт, тези на привържениците на Ишър, както и тези на заплашените или подкупени от Сълт и Маровия. А сред тях Глокта забеляза и други, на мъже, обявили твърдата си подкрепа за някого или смятани за нерешени. А сега заявяват подкрепа за Лутар със скорост, която някак загатва за предварителна уговорка. Баяз скръсти ръце на гърдите си, гледайки изникващите от множеството ръце. Вече беше ясно, че повече от половината зала гласува за Лутар.

— Да! — изсъска Сълт с победоносно изражение на лицето. — Да!

Онези, чиито ръце не бяха вдигнати, преданите на Брок, Барезин или Хюгън, се спогледаха един друг. В погледите им се четеше смайването, а и не малка доза страх от това, как бързо се бяха озовали сами и сякаш изоставени от целия свят. И колко бързо се изплъзна между пръстите им шансът за власт. Но можеш ли ги вини? Всички сме еднакво изненадани.

Брок направи последен опит. Разсече с показалец въздуха към все още стъписания пред стената Лутар.